Три метра над небето
- Автор: Моча Федерико
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Skyprint 04“
- ISBN: 978-954-390-100-5
- Переводчик: Нели Раданова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
— Както искаш. — Степ потегли бързо, като виеше колкото му глас държи.
— Какво си се разкрещял? — сръга го Поло.
— Ами нали карам линейка!
В клиниката чакаха няколко ранобудни нещастници, един надрусан мароканец и обичайният хипохондрик. Дойде ред на Поло и той обясни какво иска. Санитари, лекари, прости фелдшери с бели чехли — всички започнаха да се смеят с дъх на кафе и цигари МБ.
— Ей, Марио, я донеси малко лепило!
Поло стовари тежкия си юмрук в муцуната на веселяка с надеждата да му избие някой зъб. Успя.
— Хайде сега да те видя как ще се смееш!
Избягаха с безценната кибритена кутийка и с още един хубав спомен.
— Как си?
Мада. Усмивката й надничаше иззад ръба на чаша, пълна с пенливо шампанско. Кипналата й коса. Кипналият й поглед.
— Искаш ли да си пийнеш?
Степ се усмихна и красноречиво надигна бирата си.
— Аха. — Мада беше разочарована, но се опита да го прикрие. — Къде ще вечеряш?
— Още не съм решил.
— Защо не останеш? Хайде, ще празнуваме всички заедно, като едно време…
Погледна я. Колко нощи, колко страст… Градината пред дома й, горещото й тяло, песните на Рамацоти, онзи предизвикателен поглед — същият като сега. Новият й приятел го наблюдаваше тежко-тежко, чудеше се дали е време да се намеси.
Представи си Баби някъде в същия град, на друг купон, с друг човек. Как е възможно? Та тя заема цялото му сърце! Прокара пръсти през косата на Мада и поклати глава.
— Жалко. — Тя се върна обратно при оня.
Като се обърна, Степ го нямаше вече.
Навън беше студено и той си вдигна яката. Възседна хондата и неусетно се озова пред комплекса на Баби. Постоя там, погледа минувачите, натоварени с обемисти пакети. Някои се спираха пред витрините. Портиерът надникна от будката си, видя го, помаха му и се прибра на топло. „Дали знае? Има си хас, портиерите знаят всичко. Сигурно вече ги е видял. Сигурно е видял и това, което аз разбрах само по телефона.“
— Ало?
— Здравей. — Помълча за миг, чудеше се какво й да каже. Остави сърцето си да се понесе необуздано, а после изтърси:
— Как си?
Изгуби се в безсмислените й думи, пълни с градски клюки и остарели новини. Защо се обади? Слушаше неспирното й бърборене и продължаваше да си задава този въпрос. Защо се обади? Тогава изведнъж разбра.
— Степ… Аз вече ходя с друго момче.
Думите й го поразиха по-жестоко от хиляда юмрука и той с усилие потърси гласа си, извади го от дъното на душата си, принуди го да излезе и се помъчи да го контролира.
— Пожелавам ти щастие, Баби.
И нищо друго. Мълчание.
Не, не е възможно. Това е кошмарен сън. „Искам да се върна във времето и да спра в равновесие, без да живея повече. Вълшебно, ужасяващо равновесие.“ Потъна в неясни идеи без форма, бегло познати лица на всевъзможни любовници се смесваха помежду си, разменяха си устните, носовете, очите. Представи си я в ръцете на другия, видя я да се усмихва. Каква е била първата им целувка? Ето, Баби излиза от входа още по-хубава от преди, качва се в една със сигурност скъпа кола, поздравява някого, двамата си говорят, вдишват парфюмите си, споделят общите си фантазии. Вечеря, пълна с погледи и внимание. Усмивки, изтънчени жестове. Разходка някъде из града, далеч от старите спомени. Тя отмята косата си, както винаги прави. Устните им се доближават… „Защо Бог допусна това? Защо не я спря? Защо в онзи миг не й показа нещо от мен, нещо хубаво, което да предотврати тази целувка?“
Степ потръпна, заряза мотора и тръгна пеша. Вмъкна се в един магазин, купи нещо и на излизане му се стори, че ей сега ще умре: пред него мина бързо една Thema, а иззад стъклото го гледаше Баби. Очите им се срещнаха и в един миг си казаха всичко, почувстваха се отново заедно. После колата изчезна в комплекса, а той остана сам и вече не разбираше какво точно изпитва. Кой беше този до нея, мамка му? Откъде изникна в живота й?
Примирен, Степ възседна мотора си. Ще го чака. Спомни си всичко, което тя му повтаряше:
— Мразя насилието! Ако продължаваш така, ще се разделим!
— Няма вече. Обещавам.
Един път в „Класико“ някакъв й досаждаше, попита другите как се казва и я повика от масата:
— Ей, Баби! Ела да седнеш при нас!
„Нещастник, прави се на отворен.“ — Само че на Степ дори не му мигна окото. Остана кротко до нея, допи си бирата, без да говори. Тогава Баби прошепна: