Едно на милион
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #24
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Едно на милион». Краткое содержание книги:
Ричър пътува с автобус из Америка без конкретна цел, без да бърза заникъде. Но слиза от него, за да помогне на възрастен човек, който очевидно ще стане жертва на обир. И… нали знаете какво казват за добрите дела? Не остават ненаказани.
Старецът, на когото Ричър помага, е допуснал огромна грешка. Притиснати от обстоятелствата, той и съпругата му са взели голям заем от много опасни хора. От банда, която владее половината град. Най-неочаквано Ричър се оказва между двете гангстерски групировки, които се борят за надмощие. Той знае, че трябва да остане поне на крачка пред лихварите, рекетьорите и наемните убийци. Знае и че изгледите за успех не са на негова страна. Но Джак Ричър вярва в един конкретен вид правосъдие… макар че шансът да успее е едно на милион.
Не се получи. И петимата клиенти извърнаха погледи. Но не и барманът. Нито пък украинецът с бледото лице. Аби тръгна към бара и те проследиха всяка нейна крачка.
Ричър пристъпи напред. Намираше се на почти два метра зад украинеца и на други два метра встрани от него. Несъмнено попадаше в обхвата на периферното му зрение, но се надяваше вниманието му да е насочено изцяло към Аби. Тя продължи към бара и Ричър направи още една крачка напред.
Барманът извика:
— Хей!
Ричър попадаше в обхвата и на неговото периферно зрение. Два метра зад него, два метра встрани. В следващия миг се случиха няколко неща едновременно. Като в сложна балетна хореография. Или като тройна комбинация в бейзбола. Украинецът погледна назад и понечи да се изправи, Ричър пристъпи напред към бара, сграбчи с две ръце дебелата глава на бармана, блъсна я рязко назад, след което я дръпна също толкова рязко надолу и я заби в махагоновия плот. Почти като баскетболна забивка. Ричър използва инерцията, за да отскочи към украинеца. Направи една крачка, втора и му нанесе страховит десен прав с цялата си сила. Юмрукът му се стовари в лицето на украинеца, който тъкмо се надигаше от мястото си. Мъжът отлетя назад като изстрелян от дулото на оръдие и се просна на пода. От носа и устата му потече кръв.
Петимата клиенти станаха едновременно и забързаха към вратата. Може би това бе обичайната реакция в подобни ситуации. Ричър можеше само да приветства решението им. Защото то означаваше, че няма да има свидетели. По барплота се виждаха кръв и зъби, но самият барман се бе свлякъл отзад.
— Предполагам, че по някое време е откъснал поглед от мен — отбеляза Аби.
— Нали ти казах, че е задник — отвърна Ричър.
Двамата приклекнаха до украинеца и извадиха пистолета, телефона, ключовете и близо осем хиляди долара от джобовете му. Носът му изглеждаше смазан. Дишаше през устата. В ъгълчетата на устните му се събираше кървава пяна. Ричър си спомни как този човек бе допрял белия си като тебешир пръст до главата си. Сякаш за да го сплаши. А сега не беше толкова самонадеян.
— Да или не? — попита Ричър.
Аби се замисли за миг. После каза:
— Да.
Ричър постави длан върху устата на украинеца. Едва я удържаше там, защото лицето на нещастника бе мокро и хлъзгаво от кръв. Но въпреки това надделя. Украинецът напразно се опитваше да бръкне в джоба си и да извади пистолет от там. Последните си сили прахоса в тропане с пети по пода и забиване на нокти в китката на Ричър. Накрая тялото му се отпусна и той притихна.
Ричър и Аби взеха линкълна на лихваря, защото багажникът му бе празен. Той се управляваше по-леко и возеше по-добре. Отидоха в центъра, където спряха до пожарен кран на една пряка от хотела на Шевик. Аби провери новия телефон. Нямаше други съобщения. Не и след онова, в което Грегъри бе изложил конспиративната си теория.
— От неговия номер ли е изпратено? — попита Ричър.
Аби направи справка с предишните съобщения.
— Предполагам — заключи тя. — Не е обичайният номер.
— Трябва да му звъннем отново. Да му съобщим новините.
Аби набра номера, изписан на дисплея, и включи на високоговорител. Чу се позвъняване. Чу се и как някой отговори. Грегъри. Изрече някаква непозната дума, кратка и сърдита. Явно не беше „здравей“, а по-скоро: „кажи“ или „какво има?“.
— Говори на английски — отвърна Ричър.
— Ти ли си?
— Изгуби още двама души. Идвам за теб, Грегъри.
— Кой си ти?
— Не съм от Киев.
— Откъде си тогава?
— Сто и десета специална част.
— Какво е това?
— Много скоро ще разбереш.
— Какво искаш от мен?
— Направи грешка.
— Каква грешка?
— Премина границата. Затова се приготви. Наближава часът за разплата.
— Ти си американец.
— Чистокръвен.
Грегъри замълча. Очевидно размишляваше. Очевидно върху мащабната мрежа от дадени подкупи, извършени услуги, лостове за влияние, както и върху задействаните механизми за предупреждение. Всички тези неща трябваше да доведат до залавянето на Ричър. И то отдавна. Грегъри обаче не бе чул нищо. От никого.
— Ти не си ченге — каза той. — Не работиш за правителството. Действаш сам. Нали?
— Ще ти бъде още по-трудно да го приемеш, когато цялата ти организация ще лежи в руини и всичките ти хора ще бъдат мъртви освен теб самия. Защото тогава аз ще чукам на вратата ти, а ти ще си сам-самичък.
— Дори няма да се доближиш до мен.
— Как се справям засега?
Мълчание.
— Приготви се — каза Ричър. — Идвам за теб.
Той затвори и изхвърли телефона през прозореца. Завиха зад ъгъла и паркираха точно пред входа на хотела, където можеха да оставят колата за не повече от десет минути.