Венецът
- Автор: Унсет Сигрид
- Серия: Кристин, дъщерята на Лавранс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-216-8
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Венецът». Краткое содержание книги:
Норвегия на XIV век. Далечна и непозната. Раздирана от междуособици във властта. И тиха и спокойна в отдалечените на десетки километри имения, където родовите закони стоят над кралските.
И все пак… Зад дебелите каменни зидове на господарските къщи, затрупани от сняг през половината година, задрямали в безкрайните северни нощи, горят любовни огньове и искри неподозирана страст. Едно крехко момиче, Кристин, дръзва да се опълчи срещу думата на баща си и да мине под венчило с мъжа, избран от сърцето, а не от семейството й. С Ерлен.
Годината е 1928-а. Шведската академия присъжда най-престижната награда за литература в света на четиридесет и шест годишната норвежка Сигрид Унсет, обосновавайки се: „… за впечатляващото пресъздаване на норвежкото Средновековие“. Шест години преди това е излязла от печат историческата трилогия „Кристин, дъщерята на Лавранс“, епохално произведение без аналог в световната литература досега. А осемнадесет години преди това авторитетно издателство е отхвърлило исторически роман на прохождащата писателка, съветвайки я да се насочи към по-съвременни теми.
Стопанинът поздрави зет си много сърдечно и го помоли за извинение, задето не е дошъл по-рано, но се налагало да избързат с привършването на земеделската работа, защото му предстояло неотложно пътуване между сенокоса и жътвата. Когато обаче на трапезата Ерлен изложи молбата си, Лавранс остана непреклонен.
Невъзможно било да се лиши от каруци и коне точно в този момент. Ерлен го успокои: бил довел четири неоседлани коня. Лавранс му обърна внимание, че за да пренесат целия багаж, ще е нужно да отиват и да се връщат три пъти. А и девойката все още имала нужда от вещите си у дома. Спалното бельо от чеиза на Кристин им трябвало; защото им предстояло да подслонят толкова много хора.
— Не, не — побърза да го успокои Ерлен. — И наесен ще намерим начин да пренесем всичко, но се зарадвах на предложението на абата и ми се стори доста разумно да натоварим багажа на манастирския кораб. Абатът ми припомни, че сме роднини. Сега всички започнаха да се сещат за това — усмихна се Ерлен, който никак не се притесни от недоволството на тъста си.
Накрая стигнаха до споразумението Ерлен да вземе назаем каруца, да я натовари с вещите на Кристин и да ги закара до новия й дом.
На следващия ден започна трескаво събиране на багажа. Майка й разреши на драго сърце да отнесат големия и малкия тъкачен стан, защото едва ли щяло да й остава време да тъче преди сватбата. Рагнфрид и дъщеря й отрязаха от стана изтъканото вече сукно от много фина и мека небоядисана вълна, с втъкани влакна от черни овце, образуващи равномерни петна по плата. Кристин и майка й навиха сукното на руло и го пъхнаха в кожен чувал. Според Кристин от него можело да се ушие хубава пелена, която да се разкраси с червени и сини ленти.
Сандъкът за шевни принадлежности, изработен някога от Арне, също попадна сред вещите за изпращане в „Хюсабю“. Кристин извади от ковчежето си всички подаръци, получени от Ерлен. Показа на майка си синьото кадифено палто с червена подплата, с което смяташе да язди на сватбеното си тържество. Майка й започна да го оглежда и да опипва.
— Палтото изглежда много скъпо — отбеляза Рагнфрид. — Кога ти го подари Ерлен?
— По време на престоя ми в манастира — отвърна дъщерята.
Опаковаха сандъка с чеиза на Кристин, събиран от майка й през годините. Дървото беше резбовано във формата на квадрати, от които изскачаха животни и птици между листата във всяко поле. Рагнфрид сложи в една от своите ракли булчинската рокля. Още не беше готова. От началото на зимата започнаха да я шият от яркочервена коприна. Скроиха я да прилепва плътно по тялото. Сигурно вече ми е отесняла в гърдите, помисли си Кристин.
Надвечер натовариха готовия багаж на каруцата. Ерлен искаше да тръгне на следващата сутрин.
Двамата с Кристин стояха до плета и гледаха на север как над долината настъпва синьо-черен, буреносен мрак.
В планината отекнаха гръмотевици, но на юг поляните и реката се къпеха в жълта, ослепителна светлина.
— Помниш ли каква буря се разрази в гората до Гердарюд? — прошепна Ерлен, докато си играеше с косите й.
Кристин кимна и направи неуспешен опит да се усмихне. Въздухът й се струваше спарен и задушен, а главата й тежеше. При всяко вдишване по кожата й избиваше пот.
Лавранс се приближи до двамата млади и заговори за времето. Тук, в долината, рядко върлували бури, но един Господ знаел какви нещастия очакват добитъка и конете на хората в планината.
Небето над склона, където се намираше църквата, чернееше, сякаш внезапно настъпи нощ. Проблесналата светкавица озари неспокойни коне, застанали плътно един до друг на поляната пред църковната порта. Лавранс не допускаше животните да са от селото. Най-вероятно били от Довре, минали през планината под Йета. Лавранс намери за по-безопасно да не ходи дотам да проверява дали между конете няма и негови, а само се провикна колкото му глас държи, за да надвие тътена.
Страховита светкавица прониза мрака. Гърмът се засмя и изтрещя оглушително. Конете се пръснаха по поляните под хребета. Тримата се прекръстиха. Нова светкавица разцепи небето и над тримата се спусна огромен, белоснежен пламък. Те се свиха на кълбо, стиснаха и без това заслепените си очи и доловиха мирис на изгорял камък, докато гърмът проглушаваше ушите им.