Венецът
- Автор: Унсет Сигрид
- Серия: Кристин, дъщерята на Лавранс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-216-8
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Венецът». Краткое содержание книги:
Норвегия на XIV век. Далечна и непозната. Раздирана от междуособици във властта. И тиха и спокойна в отдалечените на десетки километри имения, където родовите закони стоят над кралските.
И все пак… Зад дебелите каменни зидове на господарските къщи, затрупани от сняг през половината година, задрямали в безкрайните северни нощи, горят любовни огньове и искри неподозирана страст. Едно крехко момиче, Кристин, дръзва да се опълчи срещу думата на баща си и да мине под венчило с мъжа, избран от сърцето, а не от семейството й. С Ерлен.
Годината е 1928-а. Шведската академия присъжда най-престижната награда за литература в света на четиридесет и шест годишната норвежка Сигрид Унсет, обосновавайки се: „… за впечатляващото пресъздаване на норвежкото Средновековие“. Шест години преди това е излязла от печат историческата трилогия „Кристин, дъщерята на Лавранс“, епохално произведение без аналог в световната литература досега. А осемнадесет години преди това авторитетно издателство е отхвърлило исторически роман на прохождащата писателка, съветвайки я да се насочи към по-съвременни теми.
— Кристин — подхвана благо брат Едвин, — разбери, че се налага да премълчиш случилото се, но и да не му създаваш повече грижи. Той никога няма да иска от теб да се покайваш. Каквото и да сториш, обичта, която баща ти изпитва към теб, няма да се промени.
След няколко дни брат Едвин се позакрепи и пожела да тръгне на юг. Тъй като това явно беше много важно за монаха, Лавранс поръча на слугите си да направят носилка; закрепиха я между два коня и така заведоха болния до градчето Лидста. Там му осигуриха нови коне и нови придружители и по този начин го закараха до Хамар. Там той почина в манастира на братята проповедници и го погребаха в тяхната църква. После босоногите братя предявиха искане да им предоставят тленните му останки, защото хората от околните села го смятаха за светец и го наричаха свети Евен. След канонизацията селяните из цялата страна отправяха молитви към него. Затова между двата манастира се разрази люта вражда за мощите му.
Кристин разбра за спора доста по-късно, а раздялата с монаха преживя много тежко. Като че ли той единствен знаеше всичките й тайни. Запозна се с нея, когато тя беше още невръстно, невинно хлапе под опеката на баща си, а след години тя му изповяда греховната си връзка с Ерлен. Сякаш брат Едвин представляваше скоба, свързваща всичко, което някога е било свидно на сърцето й, със сегашните й терзания. Съвсем се бе откъснала от някогашното девойче.
7.
— Според мен изстина достатъчно и вече можем да слагаме маята — прецени Рагнфрид.
Кристин седеше до вратата на пивоварната къща и предеше, докато чакаше малцовата каша да се охлади. Остави вретеното на прага, разви чергата, намотана около кофата с пивната мъст, и измери температурата.
— Първо затвори вратата — каза майка й, — иначе ще духа. Какво ми ходиш като заспала — смъмри я тя.
Кристин наливаше в казаните, а майка й бъркаше.
Гайрхил Дривсдатер извикала Хот, но дошъл Уден. Помогнал й да свари бирата. За възнаграждение поискал онова, дето стояло между казана и нея. Тази приказка й я разказваше Лавранс, когато беше малка.
Онова, дето стояло между казана и нея. Кристин се чувстваше отпаднала и замаяна от горещината и сладникавия мирис на подправки из тъмното, пълно с изпарения помещение.
На двора Рамборг обикаляше заедно с други деца в кръг и пееше:
Кристин последва майка си. Двете минаха през малкото преддверие, където стояха празни бъчви за бира и всякакви сечива. Оттам една врата извеждаше към ивица земя между задната стена на пивоварната къща и дървената ограда около ечемичената нива. Прасетата започнаха да се бутат, да се хапят и да квичат в борбата за изхвърлената утайка от пивната мъст.
Кристин заслони лице с ръка срещу ослепителното обедно слънце. Майка й погледна свинете и рече:
— Няма да се справим с по-малко от осемнайсет елена.
— Толкова много ли са ни нужни? — разсеяно попита дъщерята.
— Да, всеки ден трябва да поднасяме и дивеч заедно със свинското — отвърна майката. — Птиците и зайците ще ни стигнат само за главната трапеза. Не забравяй, че ще дойдат близо двеста души, включително прислугата и децата, и бедняци, които също трябва да нахраним. А дори двамата с Ерлен да заминете на петия ден, някои гости ще останат най-малко цяла седмица.
— Стой тук и наглеждай бирата, Кристин — заръча Рагнфрид. — Отивам да видя какво става с гозбите за баща ти и косачите.
Кристин взе ръкоделието си и седна до задната врата. Мушна хурката с къделята под мишница, но ръцете й с вретеното се отпуснаха безсилни в скута.
Зад дървената ограда ечемикът лъщеше като сребриста коприна под слънчевите лъчи. Освен бученето на реката Кристин долавяше и звука от сърповете по полята. От време на време желязото удряше о камък. Баща й и слугите бързаха да привършат със сенокоса. Заради предстоящата сватба имаше много работа.
Отново й прилоша от миризмата на хладната мъст и острата воня от прасетата, а заради горещината й се зави свят и се почувства отмаляла. Пребледня и зачака с изправен гръб пристъпът да отмине. Не искаше да се разболява.
Никога не се бе чувствала така. Колкото и да се опитваше да си внуши, че се заблуждава, съмнението я гризеше отвътре. Онова, дето е между казана и нея…