Скръбният лабиринт

— Зърнастец – обясни Марго. - Rhamnus purshiana. Кората му е била и все още е обичайна съставка на растителните добавки.

— Масло от хеноподий.

— Това е друго наименование на пелиновото масло. То е леко отровно, но въпреки това е използвано като обичайна съставка на чудодейните лекове през деветнайсети век.

— Тогава в мазето трябва да има няколко бутилки и от него. – Констънс замълча. – Ето последните две съставки: ходжсънови тъги и Thismia americana.

— Не съм ги чувала – каза Марго. – Очевидно са растителни продукти.

Констънс стана и извади голям ботанически речник от една лавица. След като го сложи на поставката за четене, започна да го прелиства.

— Ходжсънова тъга. Водна лилия, която отваря цвета си само през нощта. От семейство Nymphaeaceae с пищен розов цвят. В добавка към този удивителен цвят има и най-необикновен аромат. Тук не се казва нищо за някакви фармакологични свойства.

— Интересно.

Докато Констънс продължаваше да чете статията, в стаята цареше мълчание.

— Среща се само в Мадагаскар. Много е рядка. Колекционерите на водни лилии ги ценят високо.

В библиотеката настъпи тишина.

— Мадагаскар – повтори Марго. – По дяволите. – Тя бръкна в дамската си чанта, извади таблета, влезе в интернет и започна да търси ходжсънови тъги. С бързи движения на пръста, взе да прехвърля попаденията на търсачката.

— Чудесно. Имаме късмет – изглежда има екземпляр в Бруклинската ботаническа градина. – Тя влезе в интернет страницата на градината и го търси известно време. – Намира се във Бодната къща, която е част от оранжерийния комплекс. Как ще я вземем?

— Има само един сигурен начин.

— И той е?

— Да я откраднем.

След малко Марго кимна.

— А сега последната съставка. – Констънс отново запрелиства енциклопедията. - Thismia americana... Растение, което се среща в мочурищата около чикагското езеро Калюмет. Цъфти по-малко от месец на повърхността. Интересно е за ботаниците не само заради ограниченото си местообитание, но и защото е микохетеротрофно.

Марго допълни:

— Това е рядък вид растение, което парализира подземни гъбички, за да се храни, вместо да фотосинтезира.

Внезапно Констънс се вкамени. Докато гледаше вторачено енциклопедията, по лицето й се изписа странно изражение.

— Според статията растението е изчезнало около 1916, когато неговото местообитание било застроено.

— Изчезнало?

— Да. – Гласът на Констънс прозвуча глухо. – Преди няколко години група доброволци претърсили внимателно Южната страна[38] с цел да открият екземпляр на Thismia americana. Без успех.

Тя остави книгата, отиде при гаснещия огън. Спря и се втренчи в него, като мачкаше с ръце носната си кърпичка. Остана там безмълвна.

— Има една възможност – каза Марго. – Може би музеят има образец в сбирките си.

Използва отново таблета, за да влезе в интернет портала на музея, и въведе потребителското си име и парола. Отвори онлайн каталога на Ботаническия отдел и пусна в търсачката Thismia americana.