Бъди ми враг
- Автор: Макдональд Йен
- Серия: Евърнес #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-072-2
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Стимпанк
Электронная книга - «Бъди ми враг». Краткое содержание книги:
В тази стиймпънк история на Иън Макдоналд Лондон придобива умопомрачителни мащаби със своите стъписващи кули, мръсни улици и впечатляващи герои, които без колебание влизат в битка един за друг. Това е от онзи вид фентъзи с въздушни двубои и нажежени до червено оръдия, от който ми се иска да проникна в реалността на описанието, да се присъединя към ветровиците и да се понеса към небесата. Паоло Бачигалупи (автор на Момиче на пружина)
Беглец по равнините е първият роман от тази трилогия и ако вторият и третият са подобни на него, говорим за поредица, готова да преобрази мястото във фантастичната мултивселена на носителя на множество награди Иън Макдоналд. Speculative Scotsman
Макдоналд изгражда свят, който е достатъчно различен, за да очарова читателя и да разпали вярата му… Бляскавото въображение, пулсиращият съспенс и искрящата проза открояват тази книга. Kirkus
— Ако си го наранил, ще ти изтръгна сърцето! — изпищя Сен.
— О, за бога — измърмори генералът.
Елена Кастинидис не беше свалила оръжие.
— Лейтенант? — Гласът на генерала бе силно развеселен.
— А планирахте ли да вземете и други чинове с вас? Или само офицери и началници?
— Лейтенант…
— Планът ви за бягство. Начин да преодолеете карантината, път извън самото Множество. Прекрасен нов свят, само за вас. Случайно да имахте намерение да го споделите с някого?
— Лейтенант Кастинидис, откъде ви дойде наум всичко това?
Шарки побутна периферията на шапката си.
— От мен, сър.
Еверет успя да се раздвижи, но всеки мускул, всяка костица в него бяха потопени в болка. Беше получавал контузии по време на футболни мачове — вратарството беше трудна работа заради хвърлянията, търкалянето и сблъсъците с бързо движещи се нападатели, — но за пръв път го нараняваше насочено лично срещу него насилие. Беше повече от нараняване, имаше посегателство.
— „И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“ — каза Шарки.
— Това е бунт, лейтенант Кастинидис.
— Не е бунт, когато следва заповеди — проговори най-после агистратът. — Бригаден генерал, върнете устройството на законния му собственик.
— Нямате пълномощия да издавате заповеди. Все още сме под силата на разпоредбите в Отбранителен протокол 4 — рече генералът.
— Някой тук наясно ли е, че се подчиняваме на разпоредбите в отбранителен протокол?
Елена Кастинидис не отместваше прицела си от генерала.
— Колаборационистка! — нахвърли се рязко генералът на агистрата. — И ти беше там. Съгласи се с всяка дума.
— Казах каквото казах и думите не могат да бъдат върнати назад. Да, лейтенант Кастинидис, сключих сделка с екипажа да се сдобием с устройството, за да си осигурим безопасен коридор за бягство от този свят. Но поне имам куража да променя решението си.
— Кураж? Измяна! — отсече генералът.
— Това е единственият правилен кураж, бригаден генерал: да отстъпиш от грешното решение.
— Не смейте да ме обвинявате в малодушие. Никога! — Яростта на генерала бе внезапна и разгорещена като сърцето на слънцето.
— Това са моят свят и моят дом, и предпочитам да се сражавам, вместо да бягам. Ако имахме шанса да победим — каза агистратът. — Сега имаме този шанс. Разполагаме с оръжие. Момчето ни го показа. Всичко е различно. С няколко малки модификации по вече съществуващата ни портална технология на Хайзенберг можем да продължим войната с Наан. Можем да унищожим основните им възли. Върнете устройството на момчето. Тази сделка не ни е необходима. Имаме по-добра.
За един продължителен миг на пълно мълчание и неподвижност генералът не помръдна. Напрежението на мостика припукваше като електричество. Сключи поглед с този на лейтенант Кастинидис. Нейният устоя по-дълго.
— Да, вярвам, че ще го направите, лейтенант.
Той върна троснато Доктор Квантум на Еверет. Сен му се озъби и изсъска. Той измъкна личното си оръжие от кобура и като го държеше за дулото, много внимателно го предаде на лейтенант Кастинидис. Тя отклони прицел. Въоръжението ѝ се сгъна.
— Капитане, разполагате ли със сигурна каюта на кораба? — попита агистратът.
— Моята лати е най-близко до това определение, мадам — отговори капитан Анастейзия. — Разбира се, на един въздушен кораб не може да има ключалки. Не е в традицията на нашите.
— С ваше разрешение, капитане — рече. Анастейзия кимна. — Лейтенант, моля придружете бригадния генерал до каютата.
Лейтенантът зае позиция зад генерала, но запази почтително разстояние. Генералът се поклони едва на агистрата, но не произнесе и дума, докато напускаше мостика — с високо вдигната глава, изправен гръб, опитващ да спаси последните останки от достойнството си.
— Капитан Сикссмит, разваляме сделката — каза агистратът от подножието на стълбите. — Тя се обърна към Еверет: — Желая ти късмет в търсенето на баща ти, но ми повярвай, когато казвам следното: Целостта на световете е много голямо място.
Капитан Анастейзия постегна колана и ръкавелите си. През смущенията от палари тръбата се чу гласът на Макхинлит: