Бъди ми враг
- Автор: Макдональд Йен
- Серия: Евърнес #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-072-2
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Стимпанк
Электронная книга - «Бъди ми враг». Краткое содержание книги:
В тази стиймпънк история на Иън Макдоналд Лондон придобива умопомрачителни мащаби със своите стъписващи кули, мръсни улици и впечатляващи герои, които без колебание влизат в битка един за друг. Това е от онзи вид фентъзи с въздушни двубои и нажежени до червено оръдия, от който ми се иска да проникна в реалността на описанието, да се присъединя към ветровиците и да се понеса към небесата. Паоло Бачигалупи (автор на Момиче на пружина)
Беглец по равнините е първият роман от тази трилогия и ако вторият и третият са подобни на него, говорим за поредица, готова да преобрази мястото във фантастичната мултивселена на носителя на множество награди Иън Макдоналд. Speculative Scotsman
Макдоналд изгражда свят, който е достатъчно различен, за да очарова читателя и да разпали вярата му… Бляскавото въображение, пулсиращият съспенс и искрящата проза открояват тази книга. Kirkus
Вратните сухожилия в шията на капитан Анастейзия се напрегнаха, а докато се бореше с лоста за управлението, очите ѝ се изцъкляха все повече. След това бурята настигна контролните повърхности на Евърнес и го завъртя, с опашка във вихрушката, при което корабът безпрепятствено се втурна право напред във връхлитащия адски вятър. Зад него Найтсбридж и Южен Кенсингтън горяха, а пламъците се протягаха на сто метра във въздуха. Хайд Парк бе оголен и обгорял; снегът се бе изпарил; падналите димящи дървета сочеха към центъра на взрива. Гъбата на облака се разстилаше в слой с по-тъмен цвят, из който все още просветваха електрически искри. От облачния слой се сипеше саждив дъжд, който замръзваше и се превръщаше в черен сняг.
— Поемам управлението, мис Сикссмит. — Капитан Анастейзия придърпа палари тръбата. — Статус, мистър Макхинлит.
— Корабът все още е тип-топ — отговори инженерът. — В името на всичко високо и свято, не би следвало да е, но е, и нека сме Му благодарни. Предайте на мистър Синг, че е изгорил всяка камера, която гледа напред, и че изгубихме по-голямата част от боята по носа. Но сме тук, а онези скверни зверове не са, така че като цяло е някакъв резултат. А, и не бих се застоявал твърде дълго из квартала. Поехме доста солидна доза радиация там… за онези от вас, които все още имат планове за половите си жлези.
— Бона скорост за Оксфорд — нареди капитан Анастейзия, като изравни лостовете за ускорението. — Мис Сикссмит, погрижете се за мистър Синг.
Еверет стоеше със стиснат юмрук. Едва успяваше да поеме дъх в гърдите си. Главата му бе силно олекнала. Всичко и всеки стоеше на разстояние от него. Усещаше се слабо обвързан с реалността. Беше повикал слънцето. Беше унищожил Наан. На устните му дойде един стих от „Бхагавад гита“, свещения индуистки ръкопис: „Сега се превърнах в смърт, унищожителят на светове“. Опенхаймер, създателят на атомната бомба, бе произнесъл същите думи при избухването на първата тестова бомба. Еверет бе повикал сили, които бяха по-малки и далеч по-могъщи от тези при разцепването на атомите — квантовата природа на самата реалност, — и ги беше използвал, за да отвори портал към сърцето на слънцето в друга вселена. Втори образ от Гита: Кришна в своята универсална форма, който блести със светлината на хиляда слънца.
Сен изтича до него. Еверет извърна лице от нея и вдигна юмрук.
— Сен. Остави го. — Обади се Шарки.
— Татко — прошепна Еверет.
— Впечатляващо, мистър Синг, но за нещастие това променя всичко — каза генералът. — Аз ще взема Инфундибулума. Сега, момче.
— Ще свърши ли някога? — изкрещя Еверет. — Кога ще престанете да искате нещо от мен? Няма ли просто да ви омръзне?
— Лейтенант Кастинидис, отнемете му Инфундибулума.
Лейтенантът вдигна дясната си ръка. Въоръжението се разгъна от юмрука ѝ, но лицето ѝ си оставаше безизразно. Изглеждаше като жена, която се подчинява на заповеди, само заповеди. Екипажът на Евърнес беше на крак.
— Сключихме сделка! — прогърмя гласът на капитан Анастейзия.
— Вие сте търговци, а ние войници — каза генералът. — На война няма сделки. Инфундибулумът.
Еверет грабна Доктор Квантум от стойката му и го притисна към гърдите си.
— Ела да си го вземеш.
— Лейтенант, последвайте подканата му.
— Еверет, не ставай глупав — предупреди го лейтенант Кастинидис. — Имам оръжия.
— Аз също — отговори Еверет. Пръстите му затанцуваха по екрана на Доктор Квантум. — Оксфорд.
— Не разполагаш с необходимата за това енергия — обади се генералът. — Отнеми му го. Счупи колкото от пръстите му намериш за добре.
— Искате ли да се обзаложим? — попита Еверет. — Наистина ли искате да се обзаложим?
— Еверет Синг, не — каза Сен. — Еверет Синг, ако го направиш, той печели. Той, другото ти. Анти-Еверет. Ти ставаш него. Твоят враг.
Еверет се поколеба в миг на съмнение. Генералът се хвърли напред и с едно твърдо, рязко дръпване изви ръката на момчето. Еверет изкрещя от болка и Доктор Квантум се изплъзна от пръстите му право в ръцете на генерала.
— Не си обучен за това, синко. — Той огледа Доктор Квантум. — Гледай ти. Наистина си се прицелил в Оксфорд. Лайненце такова. — Още веднъж рязко и силно той заби юмрук в стомаха на Еверет. Момчето изпъшка и моментално рухна на пода. Сен изписка пронизително и падна на колене до него. Докато се бореше с пристъпите на болката и шока, Еверет повърна. Ударен. Беше ударен. — Е, да се отървем от това. — Генералът прокара пръсти през екрана на Доктор Квантум, за да изтрие кода.