Убий императора
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1553-2
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Убий императора». Краткое содержание книги:
Зает със собствените си мисли, Климент остави тълпата да го носи покрай манастира на свети Теодор, проправи си път в блъсканицата около Капитолия, излезе на форума на Теодосий, подмина колоната на Константин, заобиколи Хиподрума и най-накрая стигна до "Света София".
За разочарование на писаря, Фотий отново го нямаше. Охранен прислужник с румени бузи го увери, че патриархът ще се върне скоро, и Климент се настани на един от резбованиге столове покрай източната стена да чака завръщането му.
Църквата бе пълна с богомолци, свещеници и послушници, от двора се носеха крясъци, шум от стъпки и всякакви други звуци, които отекваха под високите сводове, понасяха се към огромните куполи и там някъде, между ангелите и техните тръби затихваха, за да дадат път на следващите.
Климент знаеше, че черквата не е средище само на богомолци. "Света София" привличаше като магнит и търговци, селяни и занаятчии, които се надяваха да продадат стоките си в обширните ѝ дворове, а свещениците нямаха нищо против това, стига да им плащат входна такса. Адвокати и правници се срещаха тук с клиентите си, майки водеха дъщерите си на сгляди, подписваха се договори, продаваше се жито, ечемик, коприна, подправки и дори оръжия. Църквата бе като малък град. При портите ѝ, 365 на брой, точно колкото бяха дните в годината, винаги имаше пазачи, които, въпреки че бяха монаси, носеха дебели дървени палки и отговаряха за реда и доброто поведение.
Писарят въздъхна и уморено разроши косата си. Имаше няколко неща, които го притесняваха в станалото със Стилихон. Спартарият бе разследвал смъртта на лекаря Гайнас и на кавхана Дукум. Беше ли скрил нещо византиецът и какво? Той ли беше убил регистратора, за да не може да му каже какво всъщност се е случило с българския пратеник? И нарочно ли беше скрил рапорта на доктора за смъртта на кавхана? По чия заръка бе направил това?
Имаше и още.
Защо Стилихон се беше оказал в "Света Анна"? Манастирът беше чак на другия край на града. Ако военният искаше просто да всява паника, разпространявайки слухове за изчезналите реликви, можеше да отиде някъде по-наблизо. В Константинопол имаше достатъчно места, които можеха да му свършат работа. Или спартарият искаше да е възможно по-далеч от портата Платея, за да не срещне някого, който го познава? Но в това нямаше логика! Много по-възможно беше Стилихон да бъде забелязан, докато преминава през града, преоблечен като просяк. Както и бе станало.
Унесен в мислите си, сладкия мирис на тамян и прохладата на просторната черква, Климент не усети как клепачите му натежават, очите му затварят и той заспа.
Присъни му се странен сън. Уж беше в Плиска с Борис, но двамата говореха пред църквата "Свети Апостоли", а Дукум, възседнал коня си, яздеше около нея. Внезапно конят на кавхана полетя, превръщайки се в облак, а Борис и Климент напразно скачаха, опитвайки се да го хванат за краката. Дукум се възвиси в небето, но там внезапно пропадна през пухкавия си кон и се понесе към земята. Климент се опита да извика, да се втурне напред и да хване кавхана, но звуците излизаха от устата му странно забавени, а краката му го засърбяха и сякаш напълнени с олово, едва се поместваха. Дукум падна по лице върху камъните със звук на счупен клон, а Борис, превърнал се в лекаря Гайнас, с прерязано гърло, от което капеше кръв, се надвеси над трупа и каза: "Някой му е счупил врата!". Писарят, който успя да върне контрола над тялото си, се хвърли към кавханът, но когато го обърна по гръб, се оказа, че това не е Дукум, а едноокият просяк Фидипид, който му намигна с единственото си здраво око и го попита дали ще заложи на зелените на Хиподрума, или ще изчака да мине земетресението. След това се разнесе ужасяващ тътен, земята се разтресе и към него се понесе огромно златно кълбо, което мачкаше и рушеше всичко по пътя си. В съня си писарят извика, опита се да избяга, но кълбото го блъсна по рамото и го затисна на земята.
Климент отвори очи и примигна, опитвайки се да осъзнае къде се намира. Пред него стоеше млад дякон, който го разтърсваше за рамото и като видя, че писарят се е събудил, каза: