Убий императора

Климент искаше да каже нещо, да избърше сълзите от лицето на любимата си, да и каже, че за нея е готов да извърши още по-героични дела, но думите не искаха да излизат от устата му, а тялото му беше като вкаменено.

Виждайки смущението му, Ирина се усмихна през сълзи и посочи вратата на манастира.

– Трябва да побързаме! Майката игуменка не обича някой да нарушава нарежданията ѝ. А след земетресението стана още по-сприхава от преди. Ядосва се за най-малкото нещо. Не спира да повтаря, че Бог ни наказва за греховете ни. – Ирина поклати глава. – И новините, които получи преди малко, я уплашиха още повече. Всички са много развълнувани от това, което ни разказа просякът.

– Какъв просяк? – застана нащрек Климент. – Какво е разказал.

– Сутринта на вратата потропа един прокажен, който търсеше нещо за ядене. Пуснахме го в кухнята и му дадохме каквото беше останало от вчерашната вечеря. След като се нахрани, ни разказа клюките от града. Как всичко е по вина на Михаил, че императорът е виновен за земетресението и тепърва ни предстоят подобни изпитания. Говореше много убедително. Но това, което най-много притесни майката игуменка, а честно казано, и всички нас е, че според него някои от реликвите, пазещи града, са изчезнали и няма да ни пазят повече...

Климент замръзна на място и понечи да хване Ирина за ръката, но се спря в последния момент. Откъде прокаженият знаеше за изчезналите светини?

- Каза ли какво е изчезнало? – попита той и нервно се огледа настрани. Нима Изчислителя беше стигнал до последния етап от плана си? Това значеше, че няма никакво време. Ако искаше да помогне на Борис, на Ирина и на себе си, трябваше да побърза.

- Защо те интересува толкова? Ти не живееш в Константинопол? Няма от какво да се боиш!

- Просто ми отговори на въпроса! Тонът на Климент не търпеше възражение. – Ако искаш да помогнеш и на двама ни.

– Не! Прокаженият просяк не каза нищо повече – отсече византийката, почувствала се засегната от думите на писаря.

Климент въздъхна, спря и се обърна към любимата си.

- Историята е дълга и не знам дали ще мога да ти я разкажа. Аз самият не съм сигурен, че знам всичко в нея. Но по един или друг начин може да се окаже, че касае и теб, и мен, и излизането ти от манастира. Наистина е важно да си спомниш дали просякът е споменал конкретни реликви.

– Сигурна съм, че не е! Сестра Анастасия, която се грижеше за него, ни осведоми най-подробно за думите му – византийката щеше да продължи с обясненията, но неочаквано дръпна Климент за ръкава. – Ето го! Човека, за когото ти говорех!

Задната врата на манастира бавно се отвори и от там се подаде заметната с качулка глава. Чу се звукът на клепало, каквото ползват прокажените, а след миг, оглеждайки се внимателно, просякът затвори вратата след себе си и тръгна по улицата към центъра на града. Само яркото слънце, което грееше в очите му, и това, че бяха в сенките, попречи на прокажения да види Климент и Ирина.