Написано с кръв [bg]

— Ще го имам предвид.

Барнаби имаше бегла представа колко скъпо струваха подобни начинания и подозираше, че бяха много рядка практика. Освен това знаеше, че Министерството на вътрешните работи ревниво пази подобни сведения в тайна. Все пак тази хипотеза не можеше да бъде напълно изключена. Само дето му се искаше някой друг да се беше сетил за нея.

— Навярно Дженингс ще може да запълни някои празноти в информацията, сър — обади се младши детектив Уилоуби. — Възнамерявате ли скоро да го обявите за издирване чрез медиите?

— Мисля да изчакаме още двайсет и четири часа, но ако дотогава не открием някаква следа от него или колата му, ще трябва да го обявим. — Барнаби се изправи. — Така. Ако това е всичко…

Оглеждайки хората си, главният инспектор забеляза как инспектор Мередит внезапно се намръщи и погледът му стана напрегнат, сякаш му бе хрумнала идея.

— Е, инспекторе? — подкани го Барнаби.

— Моля?

— Малките сиви клетчици май пак работят извънредно? — Един-двама подмазвачи изхихикаха и Барнаби се укори за дребнавия начин, по който се заяждаше с инспектора. Какво беше виновен Мередит, че системата произвеждаше в чин инспектор завършилите виеше образование само след четири години служба, а скъсващите се от работа, интелигентни полицаи трябваше да чакат петнайсет години, докато стигнат до този чин. Той изцеди язвителността от гласа си, преди да продължи:

— Нещо ви хрумна, струва ми се?

— Не, сър.

В този момент в залата влезе нощната смяна. Барнаби огледа бюрото си и тръгна към вратата, а мислите му вече се насочиха към предстоящите удоволствия в кухнята у дома. Ще наситни подправките и гъбите, тъничко ще нареже и дробчето. Чаша вино, докато работи. Какво по-хубаво от това?

Пое към паркинга покрай прозорците на заседателната зала и надникна вътре. Инспектор Мередит още беше там, напълно погълнат от заниманието си. Пръстите му бързо се движеха по клавиатурата, а змийската му глава не помръдваше, докато напрегнато и внимателно се взираше в монитора пред себе си.