Душа в пламъци [bg]

- Малко.

- И още ли се боите от него?

Хейт започна да дърпа парче нокът. Виждах това от мяс​тото, на което седях. Дърпаше го толкова силно, че потреп​ваше от болката, която си причиняваше. Отвърна:

- Уилям Лагенхаймър се боеше, но Рандъл Хейт не се бои. Схващате ли разликата, детектив? Това е причината, поради която не исках да идвам тук днес. Исках да си остана скрит. Никой нямаше да може да ме намери, ако продължах да се крия.

- Обаче някой ви е открил, господин Хейт. Някой знае кой сте. Белята вече е станала.

- Да. Да, предполагам, че сте прав.

- Имате ли някаква представа кой може да е този човек?

- Не.

- Може ли да е Лони Мидас?

Хейт поклати глава, но отговорът му не съответстваше на това движение.

- Лони винаги ми е имал зъб. Лони никога не прощаваше на онзи, който му е навредил.

- И има зъб на Уилям Лагенхаймър, защото Уилям е ка​зал на ченгетата какво е било сторено на Селина Дей?

- Мисля, че Лони може би мрази Уилям. Навярно сега го мрази повече, отколкото в деня, в който им го е казал. Лони беше злопаметен.

- Възможно ли е Лони да е отвлякъл Ана Кор, за да об​вини вас?

- Да - тихо отвърна Хейт. - Лони би сторил подобно нещо.

Уолш изостави темата. Премина към рутинни въпроси, повечето от които леко надхвърляха границите на доизясня​ването. Хейт отговаряше с лекота и аз почувствах, че отново се отпуска. Започна да става все по-многословен в отгово​рите и да казва на Уолш повече, отколкото беше необходи​мо. Уолш дори пусна малка шега, нещо за обучението в сче​товодство и затворническите адвокати, и Хейт се усмихна. Всички се спогаждаха просто чудесно. Хванах погледа на Ейми, поклатих глава и тя прекъсна следващия въпрос на Уолш.

- Извинете ме, детектив, искам само да разменя няколко думи с моя клиент.

На Уолш не му стана приятно, но не можеше да възрази срещу това. Задоволи се само със свирепия поглед, който ми хвърли. Защото аз знаех какво върши и му бях попречил да продължи. Това бе версия на играта „добро ченге - лошо ченге“ и той тъкмо се готвеше да премине от първата роля към втората.

Ейми зашепна нещо на ухото на Хейт, той хвърли поглед към Уолш и на лицето му се появи обидено изражение. Ко​гато интервюто продължи, той бе значително по-сдържан в отговорите си.

- Кажете ми за Ана Кор - поде Уолш. - Познавахте ли я?

- Не, не я познавах.

- Но сте я виждали из града? В края на краищата Пастърс Бей е малък град. Всеки познава всекиго, нали?

- Предполагам, че съм я виждал.

- Познавахте ли я по име?

- Не, никога не съм говорил с нея.

- Не ви питах това. Познавахте ли я по име?

- Ами, да. Както сам казахте, Пастърс Бей е малък град.