Шепнещите [bg]

Отвън. Тази дума ме накара да замълча за момент. Ако заплахата е била отвън, защо Проктър е стрелял по стената на стаята? Той е бивш войник, така че обяснението не можеше да е неточна стрелба. Обаче стаята бе залостена отвътре, следователно заплахата не би могла да е там заедно с него.

Не би ли могла?

Запазих тези мисли за себе си и се задоволих с:

— Засега.

— На колко години е бил синът на Пачет?

— На двайсет и седем.

— А Проктър?

— Между четирийсет и петдесет, бих казал. По-близо до четирийсетте. Участвал е в първата иракска война.

— Общителен човек ли е бил, ти би ли го определил така?

— Никога не съм имал удоволствието да общувам с него.

— Но той е живял тук, горе, а Пачет е живял в Портланд.

— В Скарбъро.

— Километрите между тук и там са доста.

— Предполагам. Това разпит ли е, детектив?

— Разпитите са свързани с ярки светлини и потни мъже по риза, и хора, които се опитват да се докопат до адвокат. Това е разговор. Въпросът ми е как са се запознали Проктър и Пачет?

— Толкова ли е важно?

— Важно е, защото си тук и защото и двамата са мъртви. Хайде, Паркър, престани вече.

Нямах особено основание да крия какво знам, но реших да си спестя нещичко, за късмет.

— В началото мислех, че Проктър е от ветераните, на които е възложено да посрещат войниците, когато се връщат от активна служба, и че е възможно двамата с Пачет да са се запознали така, но сега ми се струва, че Пачет и Проктър са участвали заедно в някакъв бизнес.

— Пачет и Проктър. Звучи като адвокатска фирма. Какъв бизнес?

— Не знам с положителност, но мястото е близо до границата и наскоро е използвано като склад. В съседната стая има талаш, дунапренови топчета и следи на пода, които изглеждат като отпечатъци от сандъци. Може би си струва да се заведе там следово куче.

— За наркотици ли мислиш?

— Възможно е.

— Погледна ли вътре в бунгалото?

— Колкото да видя дали той не е там.

— Претърси ли?

— Би било незаконно.

— Това не е отговор на въпроса ми, но ще приема, че си претърсил. Аз бих, а ти си най-малкото толкова безскрупулен, колкото съм и аз. И тъй като си добър в това, което вършиш, трябва да си намерил под дюшека плик, пълен с пари.

— Така ли? Колко интересно.

Уолш се облегна на колата ми и погледна от бунгалото към камиона, от камиона към мотела и после обратно. Изражението му стана сериозно.

— Значи той има пари, продукти в хладилника, достатъчно пиене и бонбони, за да зареди магазин за полуготови храни, и камионът му, изглежда, върви добре. При все това, неизвестно защо, се барикадира в мотелска стая и стреля по прозорците и вратата, преди да напъха пистолета в устата си и да натисне спусъка.

— Телефонът му, телевизорът, радиото — всичко беше изпотрошено — казах аз.