Свечеряване [bg]

Почти спираше да се търкаля, когато й се препречи един храсталак. Клоните му я спряха окончателно и дори й помогнаха да се изправи на крака. Машинално се зае да измъква от косите си заплетените там тръни и клечки. В същото време не спираше да пресмята къде би трябвало да се намира къщата на Дънстан, дори когато се извърна и видя изпочупените клони, върху които се бе стоварила, както и кръвта по пътя.

Отначало само оглеждаше удивено одраните си длани. Не можеше от тях да са останали толкова кървави следи. И действително точно така се оказа. Едното й коляно беше жестоко охлузено, по-точно одрано до кокал, направо през съдраните й джинси. Но от тази рана, макар и почти да не течеше кръв, я болеше целият крак. При всеки опит да стъпи на него я пронизваха нажежени до бяло светкавици от непоносима болка. Докато по двете си ръце имаше само по няколко леки драскотини.

Нямаше време да провери колко зле бе рамото й. В далечината изскърцаха пронизително спирачките на колата. Господи, той намаляваше скоростта. Не, аз мога да вървя бързо, самозалъгваше се тя, зашеметена и от болките, и от обзелия я ужас. Използвай го!

Заповяда на краката си да побягнат към гората. Десният се подчини, но когато помръдна левия и го докосна до земята, ярки звезди блеснаха в очите й. Изпадна в някакво странно, наполовина будно състояние. Но още докато падаше, видя някакъв клон под себе си. Претърколи се веднъж или два пъти, от което тъмночервени кълба от болка се възпламениха в мозъка й. Едва тогава успя да се вкопчи в клона. Стори й се много подходящ да й служи като патерица, понеже й стигаше точно под рамото, а другият му край бе заострен. Натика го под лявата си ръка и някак си наложи на тялото си да се надигне, макар и с охкане, с помощта на тази примитивна патерица. Десният й крак остана да виси, почти без да докосва тревата.

След падането се беше завъртяла, затова сега трябваше да се върне обратно… само че тогава видя последните отблясъци на залеза и пътя зад себе си. Успя да си припомни, че трябваше да се насочи под ъгъл от четирийсет и пет градуса спрямо посоката, от която идваше това сияние. Слава Богу, че дясната й ръка бе здрава. Така можеше да се подпира, когато лявото й рамо я заболяваше. Без да се поколебае за миг дори, без да остави нито милисекунда на Деймън да реагира, да се хвърли към нея, тя тръгна в предварително избраната от нея посока в гората.

Все по-навътре в Олд Уд.