Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Игрите на Палача [bg]
Игрите на Палача [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Игрите на Палача [bg]

Электронная книга - «Игрите на Палача [bg]». Краткое содержание книги:

С фабула от разтърсващи събития, авторът Виктор О’Райли се нарежда до такива майстори на напрежението като Робърт Лъдлъм и Кен Фолет с един разказ за смъртоносни игри и невидими играчи. Военният фоторепортер Хюго Фицдуейн открива тялото на обесено момче на собствената си земя. Момчето се оказва ученик от местното училище; на пръв поглед всичко сочи самоубийство. Но когато малко след това на тялото на един терорист откриват същата татуировка като тази на обесеното момче, Фицдуейн тръгва по следите на истината. Само един човек носи отговорността за тези жестокости. Жесток садист, но гениален садист, който владее целият свят. Наричат го Палача. А играта му току-що започна…
1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 228
Перейти на страницу:

— Връзката ми със Сабин Приключи бързо, но с Берн все още се обичаме — бе казал един път той. — Берн се оказа по-верен. Не ми се сърди за малките ми изневери, когато се наслаждавам на прелестите на някой друг град, защото винаги се връщам. За мен Берн има привлекателността на жена с опит. Невинността притежава свежест, но опитът допринася за по-пълното изживяване.

Беше се засмял, като че ли думите му не трябваше да се вземат несериозно. Човек никога не можеше да разбере какво точно мисли Балак. Приветливото му държание и остроумните му забележки прикриваха истинската му същност, но Фицдуейн не желаеше да го разгадава. Художникът и така му харесваше.

Понякога отиваше при него, само за да си поотпочине. Вече три седмици откакто бе дошъл в Швейцария, а през главата му бяха минали доста неща. Освен със семейство фон Графенлауб той се бе срещнал и говорил за Руди с над около шейсет души. Можеше да е много интересно и да го насочи накъде да продължава, но определено беше изморително.

Другият проблем бе езикът. Повечето швейцарци, с които бе говорил, знаеха добре английски, но в разговорите се усещаше някакво напрежение. С напредването на времето и количеството питиета хората се изморяваха и ставаше по-лошо. Започваха да говорят на родния си език. Дори и Мечката му бе подхвърлил да научи берндойч. Тогава Фицдуейн му бе казал, че ирландците не знаят дори и собствения си език, камо ли да учат чужд.

Броят на посетителите при Балак варираше от около десетина до нито един, в зависимост от това кой знаеше, че художникът се е върнал, от бремето, от личните ангажименти на всеки един и от апетита им. Балак не обичаше хората, които идваха при него, само за да хапват и ги държеше настрана както с поведението си, така и с относително оскъдното меню, което предлагаше. Посрещаше гости, за да си поприказва и да си почине, а не за да демонстрира кулинарни специалитети. Обикновено имаше блюда със студено месо и различни сирена. Пиеше се само бира. Таксата бе винаги една и съща.

Бе един от спокойните дни и понеже Фицдуейн бе позакъснял, а другите си бяха тръгнали рано, за първи път откакто се познаваха той и художникът останаха насаме.

— Харесва ти нашият град, нали? — каза Балак. Отвори една бира и пи направо от бутилката. Фицдуейн смяташе, че художникът поддържа репутацията си на бохем, само докато работи. Вечер, когато приключеше работата, той се превръщаше в изискан и светски човек.

— Вярно, все още съм тук — каза Фицдуейн и хапна, малко телешко филе, което дълго бе съхнало на планински въздух.

— Откри ли нещо за Руди? — попита Балак.

— Донякъде — каза Фицдуейн. Напълни чашата си. Бе прекарал достатъчно дълго време на различни места и страни, където или бирата, или чашите свършваха бързо и се бе научил да се възползва от това, което му предлагаха.

— Мислиш ли, че ще разкриеш историята? Възможно ли е да се разбере какъв е бил мотивът на човек, посегнал на живота си, без да остави бележка? Единственото, което ти остава, е да предполагаш, но не знам дали си струва усилията.

— Вероятно никога няма да разбера истината. Съмнявам се дори дали ще стигна до някакъв задоволителен отговор. А дали си струва да продължавам — и аз самият не съм вече много сигурен. В началото може би исках да разсея неяснотите, да намеря някакво правдоподобно обяснение на случката — той се усмихна, — но ако не мога да открия мотива, явно няма да стигна доникъде. От друга страна, трябва да си призная, че идването ми тук ме накара да се чувствам по-добре. Вероятно заради смяната на обстановката.

— Интересно, четох книгата ти, ти си опитен военен фоторепортер и би трябвало да си свикнал с неща като насилствена смърт.

— А не е ли по-добре, че не съм? — каза Фицдуейн.

Разговорът премина на друга тема. Отначало за работата на художника, а после заговориха за любимата тема на всеки чужденец — особеностите на живота в чужда страна, в този случай Швейцария и най-вече за чудатостите на хората в Берн. Балак имаше неизчерпаем запас от анекдоти и вицове за берничани.

Наближаваше два и Фицдуейн стана да си ходи. Погледна часовника.

— Ти си нещо като Пепеляшка. Тя си е тръгнала точно в полунощ, защото магията щяла да се развали и отново да стане бедното парцаливо момиче. Какво става с теб, когато заключиш вратите?

Балак се засмя.

— Ти май обърка приказките. Като изпия лекарството, в случая бира, от доктор Джекил — словоохотливия домакин, аз се превръщам в мистър Хайд — художника-маниак.

1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 228
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)