Игрите на Палача [bg]

— Свърши се — каза лекарят и отиде на мивката в ъгъла да си измие ръцете. Сестрата покри главата на Маймуната с чаршафа. Мечката изключи касетофона и извади касетата. За да е сигурен, че няма да стане фал, той счупи крачетата, надписа я, сложи я в плик, написа адреса, запечата го и го подаде на полицая.

— Каза ли нещо? — попита лекарят докато си бършеше ръцете.

— Малко — отговори Мечката. — Не му беше останало много, с което да говори.

— Знаете ли кой го е направил?

— Подозирам.

— Винаги ли е така? — попита полицаят. — Имам предвид звука, който издаде, преди да умре. — Личеше му, че е разстроен.

Неприятно като за начало, помисли си Мечката, но нали все някога трябва да се почне.

— Невинаги — каза той, — но доста често. Неслучайно го наричат предсмъртно хъркане — посочи плика с касетата. — Занеси го на съдия-следователя фон Бек. Свежият въздух ще ти подейства добре.

Като си тръгна от болницата Мечката отиде в Беренграбен, за да хапне и да премисли нещата. След един час щеше да има съдебна заповед за издирването на Айво. Този път нямаше да е само за разпит. Щяха като нищо да му лепнат обвинение в убийство, поне докато не се разнищеше цялата история. Дори и ако му се разминеше с по-лека присъда, пак щеше да стои зад решетките достатъчно дълго.

Всъщност причината за смъртта на Маймуната не бяха раните по лицето му, а това, че го бе блъснал камион докато панически бягаше по улицата. Дали ще се реши, че Айво носеше вината за това, като човека, размахвал веригата и причинил паническото бягство, бе работа на съдиите. Но какво го бе накарало да прояви такава жестокост? Досега не бе имал прояви на насилие и Мечката бе готов да се обзаложи, че Айво не би направил подобно нещо. От друга страна, Маймуната явно не лъжеше. Айво го бе подредил така. Дали е осъзнавал какво точно прави? Най-вероятно не, но подобно извинение едва ли би му помогнало кой знае колко в съда. Мечката се съмняваше, че Айво ще излезе жив от затвора при една по-голяма присъда.