![Игрите на Немезида [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/9/igrite-na-nemezida-bg-download.jpg)
Игрите на Немезида [bg]
- Автор: Кори Джеймс С. А.
- Серия: Експанзията #5
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-878-7
- Переводчик: Иван Б. Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Игрите на Немезида [bg]». Краткое содержание книги:
„Забележителен разказ за насилие, интриги, амбиции и надежда… Кори неумолимо нагнетява напрежението в тази динамична история за герои и бунтовници, борещи се за свобода. С достатъчно тръпка и неочаквани обрати за три холивудски блокбъстъра, този роман стои чудесно самостоятелно, което улеснява новите читатели, наред със заклетите фенове на поредицата, да се гмурнат в приключението“. „Пъблишърс Уикли“
Изстрелът накара Конечек да залитне и Еймъс се извъртя в омекналата му хватка, падна назад и тупна тежко на земята. Клариса лежеше върху тялото на Морис, обхванала с две ръце юмрука на мъртвия, и се целеше пак. Кръв шуртеше по гърдите на Конечек, но преди той да успее да се хвърли срещу момичето, ръката на Рона се подаде през ръба на шахтата и го сграбчи за глезена. Конечек ритна назад толкова бързо, че очите не можеха да проследят движението, и Рона изквича. Ала Еймъс вече бе скочил отново на крака, с присвити колене, за да държи центъра на тежестта си ниско. Светът още се въртеше. Не можеше да се довери на вътрешното си ухо да му каже коя посока е горе. Но бе прекарал много години в безтегловност. Да пренебрегва замайването бе всекидневие за него.
Той заби в чатала на Конечек един прав ритник, който вероятно го кастрира, и мъжът отстъпи назад, оцъклил очи. Разполагаше може би с около една десета от секундата да изглежда изненадан, докато падаше в Преизподнята. После тази част свърши.
Еймъс седна и разтри раненото си ухо, докато Рона изпълзяваше в суровия полуздрач. Тя плачеше и се въртеше бавно, попивайки разрухата наоколо с неверие и ужас. Ръцете ѝ пърхаха отстрани на тялото, сякаш имитираше пингвин. Страданието ѝ можеше да изглежда смешно, ако не бе толкова искрено. Да загубиш всичко би трябвало да е поне достойно.
— Къде е? — извика тя през воя на вятъра, като че ли някой можеше да ѝ отговори. После възкликна: — О, боже! Есме!
Клариса се бе претърколила по гръб, разперила ръце под мръсния дъжд и отпуснала глава върху мъртвеца, все едно беше възглавница. Очите ѝ бяха затворени, но той виждаше, че гръдният ѝ кош се движи. Еймъс присви очи срещу Рона.
— Есме? Това някоя от вашите ли е?
Тя кимна, без да го поглежда.
— Аха — рече Еймъс. — Виж, ако трябва да отидеш да я потърсиш, аз не възразявам.
— Затворничката… Аз трябва…
— Всичко е наред. Аз ще пазя Прасковка от неприятности. Нали разбираш? Докато се върнеш.
Жената сякаш не осъзна цялата абсурдност на предложението. Тръгна със залитане към един нисък хълм на хоризонта. Нямаше да се върне. Никой нямаше да се върне. Нямаше къде да се връщат.
Сега очите на Клариса бяха отворени. Устните ѝ се разтеглиха в усмивка и тя вдигна мокрите си ръце да ги прекара през косата си. Когато се засмя, в смеха ѝ имаше удоволствие.
— Вятър — промълви тя. — О, боже, никога не съм мислила, че ще усетя пак вятъра. Никога не съм мислила, че ще изляза навън. Толкова е красиво.
Еймъс огледа развалините и сви рамене.
— Предполагам, че зависи много от контекста.
Беше гладен и жаден. И мокър. Нямаха подслон, нито дрехи, а за да стрелят с единствения наличен пистолет, трябваше да мъкнат мъртвеца със себе си. Във всеки случай, докато тялото му изстине.
— Мамка му — промърмори той. — И сега какво?
Клариса протегна едната си тънка ръка и насочи бледия си пръст към небето. Там между облаците и стратосферните отломки си пробиваше път един съвършен блед диск.
— Луната — каза тя. — Да останем на планетата, ще означава да умрем, когато ни свърши храната. И водата.
— Аз също си го мислех.
— Има яхти. Знам къде ги държеше семейството ми. Само че е космодрум за богаташи. Има страшно много охрана. Може би ще ни трябва помощ да проникнем вътре.
— Познавам някои хора — каза Еймъс. — В смисъл, сещаш се. Ако са още живи.
— Значи имаме план — промърмори тя, но не помръдна. Завалянето на думите вече изчезваше, което вероятно означаваше, че няма кръвоизлив в мозъка. Един проблем по-малко. Еймъс се размърда и полегна върху гръдния кош на мъртвеца, темето му докосна леко нейното. Малко почивка изглеждаше хубаво нещо, но скоро трябваше да тръгват. Пътят до Балтимор бе дълъг. Той се зачуди дали не биха могли да намерят кола. Или ако не кола, поне чифт велосипеди. Свирепото туптене в ухото му заглъхваше. Вероятно скоро щеше да може да върви.