9-те слънца [bg]
- Автор: Эбботт Джефф
- Серия: Сам Капра (bg) #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-200-6
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «9-те слънца [bg]». Краткое содержание книги:
Бившите му колеги от ЦРУ го преследват като престъпник.
Тайна групировка го замесва в мащабен заговор.
Той има една причина да живее — да спаси новородения си син от неговите похитители.
Сега Сам притежава верига от барове по целия свят. Те служат като прикритие на работата му в секретна, изключително мощна организация. Но истинската му мисия е да използва всичките си умения, за да открие детето си.
Похитителите му предлагат сделка. Те ще освободят сина му, ако той елиминира човека, който може да ги разобличи. С помощта на мистериозна млада жена, чиято дъщеря също е отвлечена, Сам тръгва по следите на своята мишена.
Преследван от ЦРУ, той прекосява страната в една опасна, отчаяна надпревара с времето.
Но Сам вече познава тази игра!
И ако трябва ще промени правилата й, за да види сина си жив.
След шеметния успех на „Адреналин“ това е вторият роман с участието на героя от ново поколение — Сам Капра. Интелигентен и динамичен, „9-те слънца“ затвърждава мястото на Джеф Абот редом до майстори в жанра като Харлан Коубън, Лий Чайлд и Ноа Бойд.
Линдзи Партридж беше пожелала да изчезне. Дали ЦРУ я беше издирвало? Просто за да я държи под око?
Огъст отвори телефона си и започна да се обажда тук и там, за да събере последните улики, които Линдзи беше оставила. На хазяйката си беше връчила чек за наемите до края на годината. Обяснила, че трябва да се прибере у дома в Маями за известно време, но не се върнала. След два месеца хазяйката получила писмо, уведомяващо я, че наемателката напуска. По факса от Нюйоркския университет Огъст получи копие от студентската й книжка и се обади на академичния й ръководител. Беше казала на преподавателите си в университета, че прекъсва по семейни причини и се връща в Маями.
А сега представляваше единствено недостъпен файл.
Все едно тя и Сам бяха мръсни тайни, пренебрегнати и забравени от фирмата.
Огъст въведе скромната информация, с която разполагаха за сестрите. Пусна снимките им, направени в сградата на Мин, в системата за разпознаване на лица и зачака. Едната имаше нюйоркска шофьорска книжка на името Ейми Болтън и бруклински адрес. За другата не откри документи за самоличност.
Провери базите с данни. Ейми Болтън имаше кредитна история — ипотека. Работеше за компания, наречена „Обединени езикови училища“. Провери сайта на компанията. Много семпъл. Страниците, където би трябвало да има повече подробности, бяха „в процес на разработка“. Но предлагаха обучение по много езици и преводачески услуги. Нямаше обаче снимки на персонала, график за курсовете и часовете, нито списък с предстоящи програми.
Бизнесът явно не вървеше.
Огъст почука с показалец устните си, отвори Гугъл и въведе следното: „чуждоезикови училища в Бруклин“. Получи няколко резултата с местоположения, маркирани върху градската карта на Гугъл.
Никакви „Обединени езикови училища“.
Виж ти, каза си. Модерният бизнес, особена в сферата на услугите, трябва да се появява в търсачките, за да процъфтява. А този липсваше. Все едно се крие.
Провери адреса на „Обединени езикови училища“ на картата на Гугъл. Сградата беше в ремонт, преобразуваха я в жилищна кооперация.
Толкова по въпроса за „Обединени езикови училища“. Бяха измама.
Компютърът продължаваше да търси в дигиталната си престъпна галерия лицата на двете жени.
Огъст извади още една сода от хладилника и се върна в кабинета си. Активира камерата.
Луси Капра лежеше в леглото. Жици и тръбички се виеха около нея. Лежеше на една страна; сестрите я местеха като но часовник. Видя жестокия белег върху главата й, мястото, поразено от куршума, билета й за дългия сън на забвението. Тялото беше тук, но душата и съзнанието ги нямаше. Камерата за наблюдение си беше на мястото. Проверяваше я веднъж дневно, понякога и по-често. Не знаеше защо. Не би го споделил със Сам.
Не беше влюбен в Луси. Навремето я ухажваше, но тя се обвърза със Сам и Огъст стаи чувствата си като безполезен подарък, оставен върху полицата. Понякога си мислеше засрамено — слава богу, че не избра мен. Колко различен щеше да бъде животът му; той, а не Сам щеше да се лута в това ужасно преддверие на ада.
Ала не разбираше защо го беше направила, защо бе предала всички. Сам му беше казал, че е заради пари. Пари. Огъст не можеше да повярва. Беше изгубена в свят на сенките, в нищото, където сигурно не проникваха дори сънища. Но Огъст знаеше, че ако можеше да се вдигне от леглото да потърси детето си, щеше да го направи.
Той изключи камерата да види какво му беше изпратил софтуерът за разпознаване на лица, да провери какви новини има от полевите агенти.
В този момент телефонът му звънна.
58.
Огъст се втренчи в номера върху екрана. Блокиран.
— Ало?
— Прецака ме — извика информаторът. — Прецака всичко!
— Съжалявам, Джак.
Стъписана пауза.