![Огненото разпятие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/5/ognenoto-razpyatie-bg-download.jpg)
Огненото разпятие [bg]
- Автор: Лазар Лора
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1621-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Огненото разпятие [bg]». Краткое содержание книги:
- Ей, чакайте ме! - провикна се Христо Гатев, който тъкмо излезе от дирекцията.
Спряха се на ъгъла, за да го изчакат.
- Пак ли щяхте да ме прецакате? - задъхано произнесе експертът, щом ги настигна.
- Бягахме от тълпата, не от теб - обясни Мишената.
Тримата тръгнаха по улицата. Неочаквано Радо се обърна към комисаря:
- Шефе, спомних си нещо... Някъде по средата на разследването ти каза, че палежите около художника отвличат вниманието ни от основната цел...
- Коя? - не разбра Христо Гатев.
- Огненото разпятие на „Боаза“ - обясни младият полицай.
- Прав съм бил тогава - въздъхна Мишената. Просто не повярвах на инстинкта си!
- Разбираемо е - намеси се отново химикът. - При тази огнена лавина около художника...
- Гатев - обърна се Донов към експерта, - дори и ти го каза - огнено шоу, огнени фокуси...
- Я не си посипвай главата с пепел! - бодро изрече Христо Гатев. - Хванахте ли го? Хванахте го!
- Имахме късмет - отбеляза Радо.
- В нашата работа, ако нямаш късмет... - продължи Мишената, - поръчай си некролога приживе...
- Да не ти отиваме на помен? - намръщи се химикът. - Дай да преброим самотните мацки в кръчмата! - усмихнато завърши той.
- Гатев - обърна се към него Донов, - без простотии тази вечер, а?
- Сексът не е простотия, а смисълът на...
- Знам - прекъсна го грубо Мишената.
Влязоха в двора на механа „Архитекта“ и се огледаха, защото през нощта нямаха време за туристически оглед на обекта. Нито персоналът, нито посетителите имаха представа за събитията от тази нощ, дори полицейските ленти бяха свалени от склада, който свързваше механата с двора на ателието.
- Прилична кръчма - подхвърли комисарят. - Да не му се надяваш на този пор! Приличаше на пълен неудачник!
- Шефе, ако имаш две кръчми, от които едната да е край морето...
- Знам - прекъсна го шефът му. - Успя да ни измами... Как притеснено въртеше очички, когато го посетихме у тях!
- Мислехме, че от скръб, а то - от страх - допълни Радо.
- Изобщо не го е страх! - поклати глава Донов.
- Да пием по един огнен коктейл, а? - предложи Христо Гатев.
- Не искам да чувам повече за огън! - изръмжа Мишената.
- Имах предвид... - започна експертът, но не довърши, защото се разсея от две дами, седнали в ъгловото сепаре.
- Хванахте ли престъпника? - провикна се познат глас отдясно.
Професор Димо Чолев бе седнал на ракия и шопска салата. Тримата полицаи кимнаха вместо отговор и се приближиха към масата.
- Не е Оги, нали? - погледна ги Чолев и надигна чашата за наздравица.
- Не е - отвърна комисарят, изчака професора да надигне чашата, преди да продължи: - В момента пиеш от ракията на престъпника.
Чолев се задави, а Мишената го потупа но гърба.
- Спокойно! - каза комисарят. - Няма наркотик вътре!
Без покана седнаха на масата на професора. Неочаквано Радо каза:
- Шефе, ако още онази вечер бяхме посетили „Архитекта“, много неща щяха да ни се изяснят по-бързо.
- Камелия Аврамова ни мина път - сети се Мишената. - Три пъти от същото! - провикна се той към приближаващия се сервитьор и посочи ракията и салатата на професора.
137
Есенната вечер бе необичайно топла и затова решиха да празнуват на чардака. Вратата към склада на механата зееше широко отворена и вече бяха разучили съдържанието му. Оттам измъкнаха не само откраднатите картини на Оги, но и две стари пейки, които поставиха отстрани на масата.
- Сега и ние крадем - недоволно каза Асен, докато пренасяха първата пейка с Никола.
- Ще му ги върнем - отговори пожарникарят и допълни: - Някой ден... Скоро няма да му трябват...
Мария Аладжова постла снежнобяла покривка върху старата разкривена маса, обърна се към Оги и умолително прошепна:
- Да бяхме се събрали у нас, а?
- И тук е добре, лельо Мария - отговори вместо сина й Никола.
Уличната врата се отвори и в двора плахо пристъпи Гого Хисарски. Щом го видя, Мария Аладжова прошепна:
- Прави сте - по-добре тук... Тоя няма да го пусна вкъщи... - Тя продължи да нарежда върху масата чинии, вилици, две тави с баница и огромна купа със салата.
- Идвай! - провикна се към стареца Оги, а после закачливо се усмихна на майка си, която присви недоволно устни.
Гого Хисарски се приближи, погледна Мария Аладжова и каза:
- Аз... Само за малко... Дошъл съм да си взема сбогом...
- Сядай! - посочи му мястото до себе си художникът. - Накъде поемаш?
- Към морето - обади се Никола. - Сега е тъкмо за пенсионери - хладно, пусто, няма да се мотаят деца около теб и да крещят...