Разплата
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547694637
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разплата». Краткое содержание книги:
Хлапе на колело мина по дървения кей — не търсеше нищо, не очакваше нищо. Чу гласове в кабината на едно рибарско корабче и се приближи да чуе. Странни гласове на непознат език. Английски.
Детето отпраши с колелото, прибра се у дома, където майка му го чакаше, и й разказа. Тя се ядоса и го зашлеви през ушите. Ама че особено дете, все разказва някакви измишльотини и преувеличава.
30
Амато и синовете му пристигнаха на зазоряване, когато пристанището започна да се оживява. Теофило беше най-висок от тримата — може би метър и седемдесет. Дрехите му не ставаха нито на Пийт, който беше метър и осемдесет и пет, нито на Клей, който беше с два-три сантиметра по-нисък. Проблем беше дължината, не ширината. Американците бяха толкова изпосталели, че можеха да увият панталоните му два пъти около кръста си.
Снощи след вечеря Амато беше ходил у свой приятел, който според него беше „най-високият човек в Сан Нарсисо“. Дълго го увещава да му продаде два чифта работни панталони и две ризи, както и два чифта чорапи. Отначало човекът отказваше да се раздели с тях, защото съставляваха едва ли не целия му гардероб, и се съгласи едва след като Амато му разказа какво се случва. Когато дългучът разбра за кого са нужни дрехите, отказа да вземе пари. Изпрати с тях и най-добрите си пожелания. Съпругата на Амато изпра и изглади дрехите, а сега той гордо ги извади от раницата си и ги сложи върху нара в кабината със сълзи в очите. Пийт и Клей също се просълзиха.
После Амато обясни, че не е успял да им намери обувки. Стъпалата на американците бяха дълги и тесни, а на филипинците — къси и широки. В града имаше само един магазин за обувки и собственикът му едва ли беше заредил стока за чужденци. Амато ги отрупа с извинения.
Накрая Пийт го помоли да престане и каза, че трябва да обсъдят нещо по-важно. Двамата с Клей изгаряха от желание да напишат писма до съпругите си. Бяха изгубили връзка с тях от Коледа и знаеха, че семействата им са се поболели от тревога. Струваше им се, че молбата е съвсем проста, но тя никак не допадна на Амато. Той им обясни, че пощата е ненадеждна и че японците я наблюдават зорко. Във Филипините имаше хиляди американски войници, останали на свобода — мъже досущ като тях двамата, и всеки искаше да изпрати писмо у дома. Много малко поща получаваше разрешение да напусне островите. Врагът беше стегнал в примката си всичко. Пощенският чиновник в Сан Нарсисо беше собственик на бакалията и го подозираха, че е симпатизант на врага. Ако Амато му предадеше две писма от американци, щеше да си навлече сериозни проблеми.
Пощата беше твърде рискована. Пийт го притисна и го попита дали е възможно да пусне писмата от друг град. Амато най-сетне отстъпи и изпрати Томас в селото. Той се върна с два листа тънка хартия и два малки квадратни плика. Амато намери и малко моливче. Пийт седна на сгъваемата масичка в кабината и написа:
Скъпа Лайза,
Капитулирахме на 10 април и последните два месеца бях военнопленник. Избягах и сега се сражавам като партизанин на Лусон. Преживях много неща, ще оцелея и сега, и ще се върна у дома, когато спечелим войната. Мисля за теб и децата всяка минута от всеки ден. Предай моята обич на Флори. Аз съм с Клей Уомплър. Съпругата му се казва Хелън. Моля те, свържи се с нея на адрес Гленуд Роуд 1427, Ламар, Колорадо, макар че и тя ще получи писмо.
С много любов, Пийт
Адресира плика, не написа обратен адрес, запечата писмото и подаде молива на Клей.
Корабчето излезе от пристанището, а старият дизелов двигател се давеше, сякаш това щеше да бъде последният муден. Скоро бяха в открито море. Отправиха се по посока на Виетнам, намиращ се на осемстотин и петдесет морски мили от тях. Отдясно беше Китай — по-близо, на шестстотин.
Теофило свари силно кафе и докато другите му се наслаждаваха, той приготви закуска от ориз, пандесал и печена скумрия. Пийт и Клей се хранеха внимателно. Съпругата на Амато беше изпекла джинджифилови бисквити и за пръв път от месеци двамата вкусиха истинска захар. Не бяха поискали от Амато цигари, но той извади пакет „Лъки Страйк“, с който беше успял да се сдобие на черно. Тютюнът никога не им се беше услаждал толкова.
Два часа по-късно попаднаха на пасаж риба тон. Амато и Томас вадеха рибите, а Теофило ги удряше с чук, докато престанат да мърдат, после ги кормеха и чистеха. През мъгла от цигарен дим Пийт и Клей ги гледаха и се дивяха на експедитивността им.
По обед Томас насочи корабчето обратно към Лусон. Не бяха изпускали от очи назъбената планинска верига, а когато наближиха, Амато ги запозна с плана. Накрая спряха на около двеста метра от сушата, край безлюден и скалист бряг. Теофило наду гумената лодка, спасила живота им, и им помогна да се качат в нея. Амато им подаде раница, пълна с храна и вода, и им пожела всичко най-хубаво. Пийт и Клей отдадоха чест, отново поднесоха горещите си благодарности и потеглиха. Теофило обърна корабчето и го насочи обратно към открито море.