Не казвай сбогом [bg]

Двойката, която продаваше колата, искаше не по-малко от мен всичко да стане дискретно. Жената остана във форда през цялото време с бебе с биберон в ръцете и наблюдаваше как с мъжа й си разменяме ключовете срещу парите. После тя слезе и аз се качих. Бързо и лесно. В огледалото за обратно виждане видях как двамата влизат в „Уол Март“ с парите. Държах колата на паркингите за дълъг престой в Сейнт Луис. Отивах там два пъти в месеца да я местя. Плащах в брой. Носех бейзболна шапка. Лесна работа.

Това е само един пример. За търпение, планиране и изобретателност. Доволна съм от себе си, имам още три часа, докато стигна в сърцето на планините Озарк и целта си — малък архипелаг от хижи в гората, където можеш да платиш в брой седмичния наем и има кабелна, задължително условие. Възнамерявам да се затворя там за седмица-две — не искам да съм на път, когато новината се разчуе, а това е последното място, където Ник би допуснал, че ще се скрия, щом разбере, че се крия.

Този отрязък от магистралата е особено грозен. Унилостта на Средните щати. След трийсетина километра забелязвам силуета на самотна семейна бензиностанция — празна, но не със заковани с дъски прозорци, и когато спирам отстрани, виждам широко отворената врата на женската тоалетна. Влизам — няма електричество, но виси разкривено метално огледало и водата все още тече. На следобедното слънце и в палещата жега изваждам от чантата си метална ножица и кестенява боя за коса. Отрязвам дълги кичури от русата си коса и те отиват в един плик. Усещам въздуха с тила си и главата ми става съвсем лека, като балон — завъртам я няколко пъти, за да се насладя на усещането. Намазвам боята, поглеждам си часовника и заставам на вратата, зареяла поглед към ширналата се на километри равнина, осеяна с мотелчета и заведения за бързо хранене. Сякаш чувам индиански плач. (Тази шега изобщо не би харесала на Ник. Плоско! А после би добавил: „Макар че да използваш думата «плосък» като критика е плоско“. Трябва да го прогоня от мислите си — той навлиза в моята територия и от сто и петдесет километра разстояние.) Измивам си косата над мивката, изпотявам се от топлата вода, после се връщам в колата с торбата косми и отпадъци. Слагам си чифт стари очила с телени рамки, поглеждам се в огледалото и отново се усмихвам. С Ник никога нямаше да се оженим, ако изглеждах така, когато се запознахме. Всичко това щеше да бъде избегнато, ако не бях толкова красива.

Номер 35: промени външността си. Отметнато.