Не казвай сбогом [bg]

— А, помня ги — каза Го. — Страхотна ска банда.

— Ска — повторих и у мен се надигна неистов кикот. — Страхотно.

Текстът на песента беше за момче за всичко, способно да ремонтира всякакви неща у дома — включително водопровода и електрическата инсталация — което предпочитало да му плащат в брой.

— Боже, колко мразя осемдесетте — казах. — Текстовете на песните нямат никакъв смисъл.

— Отражението е самотно дете, което чака пред парка — кимна Го.

— Благодарение на отражението намираме съкровища в тъмното — промърморих в отговор механично.

— Ако е така, какво означава? — попита Го и ме изгледа изпитателно. — Това е песен за някакъв майстор. За някой, който може да влиза в дома ти, да поправя неща. Или да приспособява неща. И предпочита да му плащат в брой, за да не оставя следи.

— Някой, който е инсталирал видеокамери? — попитах. — Ейми няколко пъти излиза извън града по време на… връзката ми. Може да е искала да ни запише на лента.

Го ме стрелна с въпросителен поглед.

— Не, никога в нашата къща — побързах да я уверя.

— Да не би да е някаква тайна врата? — предположи Го. — Допълнително фалшиво дъно, където е скрила нещо, което… не знам, ще те оневини?

— Мисля, че е това. Да, Ейми използва песента на „Маднес“, за да ми подскаже пътя към собствената ми свобода… Само да можех да разгадая техните лукави ска шифри!

Го също се засмя:

— Боже, може би всъщност ние сме пълните откачалки. Не сме ли? Това не е ли пълна лудост?

— Лудост е. Тя ме топи. Няма друго обяснение за склада от вещи в бараката ти. Освен това е напълно в стила й да въвлече и теб, да изцапа и теб с мръсотията ми. Не, Ейми е такава. Подаръкът, откачената и лукава бележка, която би трябвало да разбера. А със сигурност е свързано и с куклите. Пусни в търсачката цитата заедно с думата марионетка.

Отпуснах се тежко на дивана, усещайки някакво тъпо пулсиране в тялото си. Го изпълни ролята на моята секретарка.

— О, боже! Става дума за куклите Пънч и Джуди. Ник! Ние сме идиоти! Тази реплика е запазеният знак на Пънч: „Така се прави!“.

— Добре. Старо куклено представление — има насилие, нали? — попитах.

— Толкова е откачено.

— Има насилие, нали, Го?

— Да. Има. Боже, тя е луда!

— Той я бие, нали?

— Чета… Добре. Пънч убива бебето им.

Тя ме погледна.

— И после, когато Джуди му се противопоставя, той я пребива. До смърт.

Гърлото ми се навлажни от слюнка.

— И всеки път когато направи нещо ужасно и му се размине, той казва: „Ето така се прави!“. — Тя грабна Пънч, сложи го в скута си и пръстите й стиснаха дървените ръце, все едно беше прегърнала бебе. — Измисля си извинения дори когато убива съпругата и детето си.

Погледнах куклите.

— Значи тя ми разказва как ме е натопила.