Огньовете на рая

Прииска му се да се извини, но не знаеше как, затова просто замълча с ръце в джобовете. За нищо на света нямаше да прекъсне забавата на Роберто заради собственото си мрачно настроение.

— Не си отивай, татко — извика момчето.

— Водата е чудесна — подкани го отново Люси.

Много му се искаше да ги послуша, но се почувства смутен от възможността да щурее като някое хлапе. Детето в него си беше отишло невъзвратимо, затова дори не знаеше какво да прави там долу при тях. Той примирено се обърна да си ходи против волята си, когато го измокриха с вода от глава до пети.

Шоз се извъртя и погледна невярващо, докато от него се стичаха обилни водни струи, а Люси и Роберто се заливаха от смях. Опитът му да придобие свиреп израз излезе напълно неуспешен и само засили веселието им.

— Не бях аз — каза тя и му се ухили е невинен израз на лицето.

— Не бях и аз — откликна като ехо Роберто със същия тон и изражение.

— Трябва да е била някоя риба — каза Шоз, при което те се разкискаха с все сила. Не беше пускал шега от цяла вечност и с ужас осъзна как устата му безпомощно се разтегля в усмивка.

— Идвай при нас — настоя с нисък и дрезгав глас Люси.

Той й хвърли кос поглед, на който тя реагира с подканващо кимане на главата. В опита й да го подмами нямаше нищо изтънчено. Кръвта му закипя моментално, защото нямаше имунитет срещу нейния опасен чар. Осъзнавайки своята сила, тя лукаво го повика с извит като кука показалец.

— Ела тук.

Не беше най-подходящото време да се възбужда, но тя беше като блян, красива и секси, издула тънката блуза докрай, твърдите й зърна напираха да пробият ефирната материя, а тонът й обещаваше сбъдването на неизречени фантазии. С изненада откри, че щом поискаше, тя можеше да упражнява огромна власт над него и все пак се надяваше тя да не разбере нейната безграничност.

— Моля те, татко — крещеше Роберто и се мяташе като риба.

— Аз също те моля — прошепна Люси.

При тази дума тя удари с все сила длан по повърхността на реката и го измокри навсякъде. Той се изтръска като куче от капките вода, които се стичаха по лицето му, след което се гмурна във водата. Люси с писък се опита да му убегне, но той я хвана за краката и я издърпа под водата.

Когато излязоха на повърхността, тя се смееше от все сърце в прегръдките му. Той също се смееше с цяло гърло, невероятно доволен от себе си.

— Срещу мен никога не можеш да спечелиш — констатира присмехулно той.

Тя се притискаше към него, коляно в коляно, бедро в бедро, гърди в гърди. Очите й се рееха без посока.

— Скъпи — провлачено каза тя, — току-що го направих.