Огньовете на рая
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Миряна Илчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Огньовете на рая». Краткое содержание книги:
Независимо от всичко не можеше да отрече, че се чувства наистина добре като влюбен гимназист, което беше нова проява на безумие, но правеше небето да изглежда по-синьо, а денят — по-хубав.
Когато се върна, Кармен го очакваше. Бясна.
— Бил си с нея!
Шоз подсуши косата си и захвърли кърпата настрани.
— Какво от това?
— Ами аз?
— Предполагам, че също си изкарала добре снощи — каза той и надяна една износена риза от мек памучен плат.
Тя посегна да го удари, но той я хвана за китката. В израза му се четеше по-скоро объркване, отколкото гняв.
— Не започвай отново.
Кармен се отскубна от хватката му.
— Не я искам тук.
Шоз седна на леглото, облегна се на таблата от страната за главата и я погледна.
— Ти сам каза, че е опасна за всички нас — продължи Кармен. — Отърви се по-скоро от нея.
— Ще го направя — каза бавно Шоз, — но след няколко седмици.
— След няколко седмици!? Защо не го направиш сега?
Не обичаше да й дава обяснения и обикновено не го правеше. Но понеже се чувстваше виновен, сметна, че трябва да го стори.
— След няколко дена трябва да отида до Матаморос, за да продам пушките. Когато се върна, ще я разкарам.
— Вземи я със себе си и я освободи там.
— Не! — Отговорът му беше окончателен и не търпеше коментар.
— Какво ще стане довечера? — запита тя, докато ядосано се щураше из стаята. — Ще отидеш ли при нея и тази нощ?
— Ами ти, ще отидеш ли при Педро?
— Не си с всичкия си! — запротестира тя, бяла като платно. — Къде…
— Не си давай труд, Кармен. Нека престанем да се лъжем. Наясно съм какво правиш, докато ме няма, и винаги съм го знаел.
Тя се вторачи в него.
Той стана, отиде до бюрото и взе каиша за точене на бръсначи.
— Можеше поне да се престориш, че те е грижа.
— Защо? — запита той, докато сапунисваше лицето си. — Всичко между нас си е постарому и ти го знаеш.
— Аз няма да се махна — стисна ръцете си в юмруци Кармен.
— Да съм те карал?
— Но няма да остана под един покрив с нея!
Той натопи бръснача в пълната мивка, след което започна да го движи внимателно надолу по бузата си.
— Затова също не съм те молил.
— Ти си едно копеле.
— Предполагам, че съм.
— Ще остана при Педро. След като тя си замине и се почувстваш отново самотен, може и да се върна.
Той пусна каиша и я погледна в огледалото.
— Роберто остава тук.
Тя му хвърли убийствен поглед и изхвърча навън.
Люси се събуди по обяд.
Скочи стреснато и се учуди защо Кармен не я вдигна с тежки умри по вратата както обикновено още преди седем. Когато спомените нахлуха в съзнанието й, тя се тръшна назад върху възглавниците.
Помисли си за Шоз и се усмихна замечтано. Той беше за нея като небесна благодат. Миналата нощ успя да я отведе в рая с греховния си допир, споменът за който я изпълни с могъщия порив на желанието. Беше забележително, като се вземеше предвид, че не бяха преставали да се любят чак до зори. Той я облада многократно, шепнейки й нежно в ухото да се разбуди. Тя го послуша и призори бяха го направили „както трябва“.
Въпросът не касаеше само правенето на любов. Беше толкова чудесно да усети яснота около историята с откраднатия кон, да започне начисто, отхвърлила този мъчителен източник на напрежение. Хубаво беше да поговорят нормално, без в разговора им да присъства гняв и неприязън както преди.
Шоз се оказа много притеснен заради боя й с Кармен, но и малко учуден, ако го разбра правилно. Тя отрезня и си пожела никога да не й се налага да използва съветите му, които обаче едва ли щеше да забрави.
Единственото, което помрачи деня, бяха мислите за Кармен. Шоз не можеше да държи две жени, защото неразборията в къщата щеше да е голяма. Сърцето й болезнено се сви. В същия този момент тя разбра, че не е жена за подялба. Щеше да се бори за победа, до пълното отстъпление на Кармен.
Стана и припряно се облече. Обикновено й оставаше време да донесе прясна вода за утринна баня, но не и днес. Люси почувства вина, когато си помисли как Линда се блъска сама в кухнята, и се втурна нататък. Не срещна никого по пътя си, докато не влезе при Линда, която тъкмо пробваше колко е опечена една кокошка.
— Извинявай, Линда — извика тя и пристъпи към фурната, — остави ме аз да го направя, а ти седни и се разхлади.
— Как спа, госпожице? — запита възрастната жена, без да й позволи да се добере до оставената върху масата тава. После извади забодената в месото клечка и върна тавата обратно.
— Толкова съжалявам — повтори изчервена Люси.
Линда я погледна и се убеди, че е искрена, а не се преструва.
— Няма нищо. А сега върви и почивай. Днес е особено горещо, пък и за теб няма работа тук.