Просяк, крадец
- Автор: Шоу Ирвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Томова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Просяк, крадец». Краткое содержание книги:
На фона на съкрушителните събития, белязали живота на Рудолф, авторът проследява съдбите на двамата му своенравни племенници — Били и Уесли — третото поколение Джордах. Всеки от тях се противи посвоему срещу печалната слава на фамилията, ала не намира сили да се откъсне от нея и от нейното всесилно богатство.
Възходите, паденията и страстите на познатите герои се вплитат в едно изискано произведение, търсещо новия морал от края на XX век.
— Творците непрекъснато правят грешки, Дик — каза Кинсела. Гретхен забеляза употребата на фамилиарното умалително име. — Хиляди хора те дърпат на хиляди страни. Но човек може да изкупи грешката си. — Той се обърна към Гретхен, усмихвайки се с насила. — Една от причините за тази среща е, че двамата с Дик обсъдихме сценария и преценихме, че трябва да се направят някои полезни промени. Доста решителни промени. Нали, Дик?
— Да — отвърна Санфорд. Лицето му още беше червено.
— Преди два дни — обърна се Гретхен към младия човек — ти ми каза, че си готов да започваме и че не искаш нито дума да се променя.
— Евънс ми обърна внимание на някои неща, които бях пропуснал — отвърна Санфорд. Приличаше на малко момченце, което се инати и знае, че ще бъде наказано за това. Конспирацията бе започнала преди седмици, а може би и месеци.
— Нека да говорим честно, Гретхен — каза Кинсела. — При положение, че залагам два милиона, Санфорд има три пъти по-големи шансове с мен, отколкото с теб. Не забравяй, той не е богат човек. Има да издържа жена и малко дете…
— Може ли малко по-спокойно, маестро?
Кинсела се намръщи и продължи:
— Ти си забравила какво значи да си бедна и да се чудиш как да събереш пари за месечния наем, мила моя. С твоя богат брат винаги си имала на какво да разчиташ. Обаче Дик няма на какво да разчита.
— Искам да забравиш, Евънс, че имам брат — каза Гретхен. — Богат, беден или какъвто и да е. А ти искам да не забравяш, Ричард — подчерта името тя, — че имаш договор с мене.
— Точно дотук бях стигнал — каза Кинсела с мазен глас. — В никакъв случай не искам да изолирам теб или малката ти приятелка Айда Коен, еврейската Жана д’Арк, от този проект. Винаги съм възнамерявал да те поканя като помощник-режисьор, напълно равноправен, разбира се. И да повиша Айда в главен монтажист. Така че — широко се усмихна той — какво по-справедливо от това?
— Ричард, предполагам, че си съгласен с всичко това, което казва Евънс? — обърна се Гретхен към младежа. — Но искам да го чуя от твоите уста. Съгласен си, както виждам, и Айда Коен, която работи като грешен дявол, за да бъде филмиран сценарият ти, да бъде наричана еврейската Жана д’Арк?
— Не, с това не съм съгласен — отново се изчерви Санфорд. — Но съм съгласен с твърдението, че с два милиона долара може да се направи по-хубав филм, отколкото със седемстотин и петдесет хиляди долара. И ще ти кажа честно, че преди да ми се обадиш, никога не ми бе минавало през ум, че една жена може да направи този филм…
— А сега…?
— Ами… — Младежът се обърка. — Знам, че си умна и че имаш голям опит, но не и като режисьор. Това е първият ми филм, Гретхен, и просто ще се чувствам по-добре с човек като Евънс Кинсела с неговите страхотни филми и с репутацията му…
— Репутацията му е фалшива — заяви Гретхен с равен глас. — И онези, които трябва да знаят това, го знаят. Аз например. Ако направи още един филм като последния си, повече никой няма да го погледне в Калифорния.
— Видя ли, Дик, нали ти казах, че ще се държи като отмъстителна представителка на своя пол — намеси се Кинсела. — Била е жена на един режисьор, който си въобразяваше, че е Станиславски, макар че, меко казано, аз бих могъл да преживея и без неговите филми. Откакто той е умрял, тя иска да си разчисти сметките с някого, по-точно с всекиго, с всички режисьори и се е обявила за най-великата жена на двайсетия век. А старата полякиня Айда, розата на гетото, дето не може да си намери мъж, който и с пръст да я докосне, й втълпява, че на нея се е паднала честта да осигури за женското съсловие най-голямата филмова награда.
— Ужасен, гаден интригант — каза Гретхен. — Заслужаваш да ти дам сценария, та наистина да направиш от него един филм боклук, както смяташе в самото начало.
— Когато я взех на работа — продължи Кинсела, който вече не можеше да се въздържа, — един приятел ми каза никога да не вземам на работа богати хора. Особено богата жена. И да не спя с нея. Защото никога няма да ми прости, ако погледна друго момиче. Махай се оттук, кучко — изкрещя пронизително той. — Ще дойда на премиерата ти да се посмея!
— Гретхен… — започна жално Санфорд. Той изглеждаше ужасен и сякаш дълбоко съжаляваше, че изобщо се е докосвал до пишеща машина. — Моля те…
— Ричард — заяви спокойно Гретхен, чувствайки се нравствено пречистена и блажено свободна, — като започнем снимките, ако желаеш, можеш да дойдеш. Приятен ден, господа — добави тя и царствено се оттегли от претрупания с цветя, бутилки и проклятия хол.
В асансьора ту се смееше, ту плачеше, без да се интересува от другите пътници. Ах, как ще опиша на Айда тази среща.