Просяк, крадец
- Автор: Шоу Ирвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Томова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Просяк, крадец». Краткое содержание книги:
На фона на съкрушителните събития, белязали живота на Рудолф, авторът проследява съдбите на двамата му своенравни племенници — Били и Уесли — третото поколение Джордах. Всеки от тях се противи посвоему срещу печалната слава на фамилията, ала не намира сили да се откъсне от нея и от нейното всесилно богатство.
Възходите, паденията и страстите на познатите герои се вплитат в едно изискано произведение, търсещо новия морал от края на XX век.
Следващият проблем беше свързан с Били Абът, заради когото Гретхен се обади на Рудолф посред нощ с развълнуван глас. Бащата на Били й позвънил от Чикаго. „Този път трезвен“, поясни тя, за да подчертае сериозността на положението. Били писал на баща си, че ще остане на свръхсрочна служба. И аз, и Уили сме против това. Професионален военен, представяш ли си! Точно такъв не сме мечтали да видим сина си! Уили иска двамата да отидем в Брюксел, за да го разубедим, но аз сега не мога да отсъствам от Ню Йорк нито ден, ти знаеш. Тогава Уили каза да предложа на Били работа във филма като трети помощник-режисьор или нещо друго от този род. Само че Били си няма понятие от филми, кой знае дали и три филма е изгледал през живота си, той изобщо не е роден за нашето време, а освен това е мързелив и некоректен, взема ли го на работа при мен, значи да приложа същата онази семейственост която провали старите холивудски студии. Дори и да не е свързано с много пари, пак е злоупотреба с доверието на нашите спонсори, включително и с твоето. Казах на Уили, че не мога нито да дам работа на Били, нито да отида в Брюксел, и го попитах защо той не отиде и не се опита да направи нещо, а той ми каза, че нямал пари за билет — не съм ли могла да му дам на заем. Да му дам на заем! Представяш ли си! Всичко, което имам, го събирам за филма и освен това му казах, че абсолютно забранявам да говори с теб по този въпрос. — Колкото повече наближаваше датата за начало на снимките, толкова по-припряно говореше Гретхен и гласът й достигаше все по-високи тонове. Рудолф смяташе, че това е лош признак, който след време може да доведе до нервни изблици.
— А ти? — попита колебливо Гретхен. — Нямаш работа в Европа, нали?
— Не — отговори Рудолф. — Засега съм приключил с Европа. Но какво толкова ужасно има синът ти да е в армията?
— Знаеш не по-зле от мен, че рано или късно ще има нова война — каза Гретхен.
— Да, но нито ти, нито аз можем да направим нещо, за да го предотвратим. Не е ли така? — попита Рудолф.
— Лесно ти е на тебе. Защото имаш дъщеря — отговори тя и затвори телефона.
Следващият проблем беше с ролята на по-малкия брат във филма — роля, за която Гретхен искаше да изпробва Уесли. Героят беше хубаво, тъжно момче, настроено цинично, охлаждащо постоянно ентусиазма на сестра си и вечно повтарящо: „Няма начин да се справиш с мошениците, мой човек!“ Според сценария той беше много интелигентен за годините си, с големи възможности, но съзнателно пропиляваше живота си — работеше без всякаква амбиция като техник на летището, играеше всяка неделя футбол в полупрофесионален отбор и се събираше с най-долните, най-пропадналите и най-безнадеждните типове в града. Гретхен беше сигурна, че Уесли ще бъде чудесен в тази роля само заради външността си, без да е необходимо да полага особени актьорски усилия, още повече че момчетата, участвали в пробни снимки до този момент, не я задоволяваха; тя писа многократно на Уесли, но всички писма се връщаха от пощата в Индианаполис, тъй като получателят го нямало и новият му адрес не бил известен. Тя искаше да разбере от Рудолф къде може да открие Уесли, но Рудолф й обясни, че няма връзка с него след телефонния разговор от Чикаго. Не бе казал на Гретхен, че в Индианаполис е издадена заповед за арестуването на Уесли. Беше сигурен, че рано или късно Уесли ще се появи, но това нямаше да помогне на Гретхен. Пък и малко се съмняваше в актьорските способности на Уесли. Единственото му безспорно качество беше, че не даваше израз на емоциите си, но това едва ли е голямо предимство за човек, тръгнал да прави филмова кариера. Не можеше да се пренебрегне и неизреченият, но вкоренен предразсъдък на Рудолф към актьорската професия. Ако се не можеше да изрази мнението си по този въпрос, той щеше да каже, че актьорите са високо платени, влюбени в себе си възрастни хора, които просто се забавляват като деца.
Докато говореше по телефона във всекидневната, той видя как Хелън става от дюшека и започва да прави бавни и трудни упражнения с протягане и навеждане на тялото като балерина, чийто силует е очертан на фона на проблясващото море. Гласът на Гретхен дразнеше слуха му.
— Какъв е проблемът този път?
— Този път е сериозен — увери го Гретхен. Всеки път така казваше, но той си замълча. — Евънс Кинсела ми се обади тази сутрин — продължи Гретхен. — Върнал се е снощи от Калифорния. И е размислил. Иска да снима „Комедия на реставрацията“. Твърди, че разполагал с два милиона, с мрежа за разпространение и с две филмови звезди. Готов бил да откупи всички права и да предложи десетпроцентова печалба на инвеститорите.