Страст и омраза
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Страст и омраза». Краткое содержание книги:
След години Ник Дръмънд отново влиза в живота й като офицер от ненавистната северняшка армия. Югът е потънал в кръв и разруха, а сърцето на красавицата крещи за отмъщение. И въпреки това тя е поразена от неочакваната нежност и благородство на мъжа, който преди години й е причинил такова зло. Не може да устои на непреодолимото желание, което я тласка в мощните прегръдки на ненавистния враг и я кара да изпитва едновременно гореща страст и омраза.
Източник: http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=14960
— Какво ще правиш?
— Трябва да бъда сигурен, че няма да ми избягаш, докато се свържа със съпруга ти — каза Пиндър, хвана ръцете на Еме и ги изви зад гърба й.
Въпреки че тя се отбраняваше, той я върза здраво, бутна я на пода и направи същото с глезените й. Когато Еме започна да вика, той откъсна парче от фустата й и й запуши устата. След като се увери, че я е вързал здраво, излезе от вагона и затвори вратата след себе си. Никога досега през живота си Еме не се беше чувствала толкова самотна.
Ник влезе в хотелския апартамент, питайки се дали Еме е спала също толкова зле, колкото и той. Би предпочел да прекара нощта с нея и да се любят, вместо да спи на тесния нар в канцеларията си. Но проклет да бъде, ако започне да й се моли.
Савана влезе забързана в стаята. Подире й подтичваше Бранд. Когато видя Ник, лицето й помръкна.
— Мислех, че е Еме.
На набръчканото й лице се изписа разочарование. По гърба на Ник пробяга странна тръпка.
— Няма ли я тук?
— Мама излезе рано днес и не ни каза, че излиза — обясни Бранд.
На личицето му се беше изписало загрижено изражение. Ник погледна към Савана за потвърждение и го намери в тревожното лице на старата жена.
— Къде може да е отишла? Нищо ли не ви каза? Някаква работа ли е имала?
— Не каза нищо, майоре.
На вратата се почука. Ник побърза да отвори.
— Сигурно е тя. Може би си е забравила ключа.
Лицето му помръкна, когато видя на прага чиновника от рецепцията.
— Оставиха това съобщение за вас, сър.
Подаде му сгънат лист хартия и си тръгна. Ник се вгледа в писмото, сякаш очакваше то да го ухапе.
— Какво пише, майоре? — запита тревожно Савана.
Ник внимателно разгъна листа. Докато четеше, лицето му се изкриви от гняв.
— Дяволите да го вземат!
— От мама ли е? — запита невинно Бранд.
Ник коленичи, хвана тесните раменца на детето и изрече:
— Не, синко, не е от майка ти. Това е нещо, което трябва да свърша сам. Върви си в стаята да играеш, докато поговоря със Савана.
Ник в никакъв случай не искаше да плаши детето. Бранд излезе с неохота, но Савана още повече се разтревожи.
— Нещо се е случило с моето дете, знам си.
— Няма да те лъжа, Савана, Бележката е от Гарсън Пиндър. Държи Еме като заложница. Иска паспорт, за да мине през линиите на Съюза в замяна на живота й.
— О, господи — изстена Савана, изпаднала в паника. — Какво ще правите, майоре?
— Ще намеря Еме, Савана, не се притеснявай. Върви при Бранд. Гледай да не разбере, че майка му е в опасност.
— Мислите ли, че господин Пиндър ще й направи нещо лошо?
— Той е отчаян човек, а такива хора са способни на какво ли не. Чух, че избягал от пазачите си по пътя към съда, но не подозирах, че толкова дълго е стоял във Вашингтон. Но не се бой, ще намеря Еме. Обичам я твърде много, за да позволя да й се случи нещо.
— Бог да ви благослови, майоре — каза Савана, изтривайки очи с крайчеца на престилката си.
Преди да излезе от хотела, Ник разпита чиновника от рецепцията, но не научи почти нищо освен че описанието на мъжа съвпадаше с това на Гарсън Пиндър. Според инструкциите в бележката трябваше да донесе на гарата документите за легално преминаване през фронтовата линия — тази вечер, в полунощ. Пиндър му нареждаше да дойде сам и да го чака при депото. Обещаваше да освободи Еме, след като получи документите, но Ник не му вярваше. Нито пък възнамеряваше да се подчини на нарежданията. Смяташе да си върне Еме далече преди полунощ.
Върна се веднага в канцеларията си, преоблече се в цивилни дрехи и поговори насаме с дежурния по гарнизон офицер. После се запъти към гарата, смеси се с тълпата и започна внимателно да наблюдава. Тъй като Пиндър искаше да се срещнат зад депото, Ник предположи, че конфедератът се крие наблизо и може би Еме е при него. Районът зад гарата изглеждаше най-логичното място, върху което да съсредоточи вниманието си, и реши да започне издирването от десетките изоставени товарни вагони. Внимаваше да не привлече вниманието на Пиндър. Ако конфедератът решеше, че са го открили, можеше да нарани Еме.
Еме чувстваше как ръцете й изтръпват. Отдавна не усещаше краката си. Преди малко Пиндър се беше върнал във вагона, но не я развърза и не махна парцала от устата й.
— Твоят янки вече е получил бележката ми — обърна се той към нея. — След като ми даде паспорта, няма да излезе жив от гарата. — Еме го изгледа с див ужас. — Ако се питаш какво ще правя с тебе, прочети си молитвата. Бо Тревър ще се обърне в гроба, ако разбере, че си го предала с един проклет янки. Когато те убия, просто ще освободя света от още една предателка. Държа те още жива, ако трябва да те покажа на Дръмънд, преди да ми даде паспорта. След това и двамата умирате.