Страст и омраза

Разтърсена от преживяното, Еме продължи по пътя си. Тъкмо се беше запътила към хотела, когато един мъж се появи внезапно край нея.

— Върви и се прави, че няма нищо!

Еме пребледня, поглеждайки към мъжа, който я беше хванал за лакътя. Гар Пиндър! Какво правеше тук, във Вашингтон?

— Мислех, че си в затвора.

— Няма затвор на света, който да може да ме удържи — изрече Пиндър. — След като прекарах известно време в затвора в Атланта, ме пратиха във Вашингтон да ме съдят. Успях да избягам от пазачите, но ми трябва помощ. Можеш да си представиш колко се изненадах и се зарадвах, като те видях във Вашингтон.

— Не мога да ти помогна, Гар — каза разтреперана Еме. — Сега съм омъжена за Ник Дръмънд и няма да шпионирам.

— Омъжила си се за проклет янки! — изсъска Пиндър. — Измамна малка кучка!

И той я стисна още по-силно за лакътя.

— Престани, боли ме!

Безпощадната хватка се поразхлаби.

— Трябват ми пари и паспорт.

— Нямам пари. Освен това, войната почти свърши.

— Не и за мене — озъби се Пиндър. — Янките още ме търсят. Длъжница си ми, Еме. Заради тебе ме хванаха тогава. Трябваше да знаеш, че любовникът ти те е проследил, и да вземеш предпазни мерки.

— Казах ти, Гар, няма да ти помогна.

Изведнъж той се ухили зловещо.

— Може би съпругът ти ще ми осигури безпрепятствено излизане от града в замяна на живота ти.

— Не разчитай на това — измънка Еме, припомняйки си колко й е сърдит Ник.

— Какво каза?

— Нищо. Няма да стоя тук да споря с тебе. Пусни ми ръката.

— Идваш с мене.

— Никъде няма да ходя с тебе.

— Ако искаш пак да видиш сина си, предлагам да тръгнеш с мене тихо и мирно. Имам пистолет и нямам какво да губя, ако те убия. От друга страна, само ще спечеля, ако те задържа и поискам от съпруга ти да ми осигури безпрепятствено минаване през фронтовата линия.

— Не ти вярвам — каза Еме, като го изгледа предпазливо.

Дясната му ръка се пъхна в джоба и Пиндър извади пистолет, който опря в ребрата на Еме. Тя ахна и се огледа, за да види дали някой не е забелязал затрудненото й положение. За съжаление, минувачите изглеждаха твърде заети със собствените си работи, за да й обърнат внимание. Можеше да изпищи, но Гар беше отчаян човек и тя знаеше, че е способен съвсем хладнокръвно да я застреля.

— Сега вярваш ли ми? — Еме преглътна и кимна. — Върви — изсъска той и я смушка в ребрата.

Поведе я към гарата.

Когато стигнаха депото, Пиндър я отдели от тълпата и я поведе към празните товарни вагони на неизползваните коловози, отдалечени от гаровата постройка. Като че ли знаеше накъде да върви. Насочи се към един безлюден участък, където коловозите бяха запълнени с изоставени товарни вагони. Спря пред единия, отвори вратата и бързо я напъха вътре. Качи се и затвори вратата.

В оскъдната светлина, процеждаща се през цепнатините по стените на вагона, Еме успя да зърне различни вещи, остатъци от храна и всякакви боклуци по пода, което сочеше, че Пиндър доста време е използвал вагона за скривалище. Той измъкна отнякъде въже и се приближи към нея.