Кръвта на сатаната
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на сатаната». Краткое содержание книги:
НЕЩО ДЕБНЕ
В студеното и скрито сърце на един изумителен некропол се крие нещо, създадено от човека, но излизащо извън човешкото въображение.
Нещо изумително. Нещо ужасяващо!
ИЗГУБЕНИЯТ СВЯТ
Тези, които са се осмелили да смутят спокойствието на избраните, сега ще трябва да платят…
Има чудеса, които е по-добре никога да не пожелаваш!
— За какво мислиш, че говори, Сам? — попита Маги.
— Не знам. Струва ми се обаче, че имаме още един повод да си поговорим с шамана — каза Сам и даде знак на Денал и Маги да го последват. — Да отидем при Камапак.
Откриването на шамана се оказа доста трудно. Всички мъже бяха тръгнали на работа в нивите или на лов, а шаманът бе с тях. Денал успя да измъкне някаква информация от селяните, останали в селището. След малко групата на Сам се озова върху пътека в джунглата. Минаха покрай овощни градинки с плодове и авокадо, покрай нива, където зърненото растение киноа се редуваше с царевицата, боба, пиперките и тиквите. Нивите бяха обработвани от мъже и жени. На едно място мъжете използваха ръчните рала „таклас“ за преобръщане на почвата, а жените им помагаха с прости мотики, наречени „лампас“. Маги и Сам бяха много заинтригувани, когато видяха древните инкски сечива в действие.
— Просто не мога да повярвам на очите си — каза Сам за стотен път.
— Оттук. — Денал им даде знак да продължат.
Маги и Сам го последваха, като продължиха да наблюдават селския труд. Влязоха в джунглата и след малко се оказаха в открито пространство. Шаманът бе при група мъже, насекли дърва. Събралите се там инки бяха сякаш братя — всичките яки и мускулести мъже. Шаманът се отличаваше от тях единствено по татуировките си. Камапак първоначално се изненада на идването им, но после се усмихна и им даде знак да се приближат. Заговори ги с бързата си реч.
— Приветства ни — преведе Денал. — Каза, че идваме тъкмо навреме, за да помогнем.
— За какво да му помогнем?
— За пренасянето на дървата. На празненството бяха изгорени много дърва.
— Очевидно няма значение, че сме пратеници на боговете — вметна Сам, все още не успял да се отърве напълно от махмурлука си. — Ще трябва да си изкараме хляба.
Зае място до Камапак. Нарами наръч съчки. Денал застана до него. Маги тръгна пред тях и помогна за разчистването на пътя от камъни.
Шестима мъже се впрегнаха като волове и повлякоха шейната с дървения материал. Транспортирането се оказа по-лесно, отколкото предположи Сам. Един от мъжете му подаде няколко листа кока. Когато се дъвчеха, те неутрализираха ефекта не само от височината, но и от махмурлука. Главоболието на Сам намаля. Замисли се дали листата биха могли да помогнат на Норман.
Почувства се по-добре и заговори шамана. Денал превеждаше. Въпросът на Сам за децата предизвика същата реакция.
— Храмът поема децата, които излизат от утробите на нашите жени. Така се доближават до ханан пача — каза шаманът и кимна по посока на високия вулканичен конус на юг. — Бог Кон благослови нашия народ. Нашите деца сега са негови деца.
Маги и Сам се спогледаха. Кон бе едно от божествата на северните племена. Според епоса водел ожесточени битки с Пачакамак, създателя на света. Кон обаче създал хората.
— Питай го дали можем да видим храма — помоли Сам.
В отговор шаманът присви очи и енергично поклати глава.
— Забранено е.
След този отговор Сам не повдигна отново въпроса. Нищо, че сме пратеници на бога на гръмотевиците. Иляпа май не е на особена почит в местния пантеон. Маги се доближи до Сам и започна да му шепне:
— Денал ни обърна внимание на отсъствието на деца. Сега виждам, че липсва още един елемент на обществото.
— Кой?
— Старците. Възрастните хора. Всички селяни, които видяхме досега, са приблизително на една и съща възраст. Плюс-минус двайсет години.
Сам пребледня, когато осъзна казаното от Маги. Дори и шаманът не изглеждаше много по-възрастен от него.
— Може би имат кратка продължителност на живота — допусна той.
— Животът тук е съвсем изолиран — усъмни се Маги. — Няма и хищници, ако изключим онези същества в пещерите.
Сам се обърна към Камапак и с помощта на Денал го запита защо не вижда стари хора. Отговорът на шамана бе загадъчен.
— Храмът ни храни, а боговете ни закрилят — каза. Изрече това напевно и им стана ясно, че този отговор многократно е повтарян. Когато Маги зададе въпроси за здравеопазването и заболяванията, получи същия отговор.
— Изглежда, че децата, възрастните, слабите и болните отиват все там — каза на Сам.
— Според теб в жертва ли ги принасят?
Тя повдигна рамене.
Сам се замисли над думите и и после се обърна към Денал с намерението да смени темата.
— Опитай се да му опишеш създанията от пещерите.
Момчето се намръщи, уморено от превода, обаче изпълни нареждането на Сам. Лицето на шамана потъмня и той присви вежди. Нареди на индианците, които теглеха шейната, да спрат. После се обърна към Сам с глас, в който имаше и скрита заплаха:
— Не споменавайте тези, които бродят из ука пача, подземния свят. Те са малакуи, духове, и името им не бива да се изрича. — След това даде знак на индианците да потеглят отново.