Кръвта на сатаната
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на сатаната». Краткое содержание книги:
НЕЩО ДЕБНЕ
В студеното и скрито сърце на един изумителен некропол се крие нещо, създадено от човека, но излизащо извън човешкото въображение.
Нещо изумително. Нещо ужасяващо!
ИЗГУБЕНИЯТ СВЯТ
Тези, които са се осмелили да смутят спокойствието на избраните, сега ще трябва да платят…
Има чудеса, които е по-добре никога да не пожелаваш!
— Погрижи се днес да си пийне повечко — каза Сам на Денал. — Когато приключиш с него, ела при мен. Ще се нуждая от помощта ти при разговорите с местните хора.
Сам отметна рогозката, отдалечи се на няколко крачки и включи уоки-токито. Стрелката на индикатора на батерията бе достигнала червената черта. Без презареждане нямаше да работи още дълго.
— Сам търси базата. Сам търси базата. Приемам.
Отговорът бе почти незабавен:
— Отдавна трябваше да се обадиш, Конклин — каза сърдито Филип. Думите му бяха примесени с пращене.
— Успя ли да откриеш спасители? Норман е ранен и трябва бързо да го евакуираме.
Възбудата в гласа на състудента му не можа да бъде напълно прикрита от радиосмущенията.
— Утре идва чичо ти! Професорът! Веднага тръгва от Куско! Би трябвало утре сутрин да пристигне с хеликоптер и припаси!
Развълнувана, Маги стисна Сам за лакътя.
— Не разговарях лично с него — продължи Филип, — Радиостанцията все още е повредена. Връзката с Куско я осъществихме чрез градчето Вилякуача с помощта на уоки-токитата на едни монаси. Това го разбрах преди час.
Чувствата на Сам бяха смесени. Пристигаше чичо Ханк! И все пак, намръщи се — очакваше помощ не утре, а именно днес. Даваше си сметка, че тази надежда не бе реалистична. Намираха се на стотици километри и от най-примитивните летища. Въпреки всичко натисна копчето за предаване.
— Страхотна новина, Филип! Опитайте се обаче да изпратите този хеликоптер колкото се може по-скоро. Дай зор на чичо Ханк. Ще поддържаме огъня запален цяла нощ, в случай че хеликоптерът пристигне по-рано. Филип, трябва да прекратя връзката. Ще ти се обадя утре по изгрев слънце — завърши Сам, като видя, че индикаторът на батерията започна да примига.
По-голямата част от отговора на Филип бе погълната от радиосмущенията. Дразнещият шум предизвика отново главоболие на Сам. Той изруга и изключи уоки-токито. Надяваше се Филип да е чул последните му думи.
— Значи утре призори — въздъхна Маги с облекчение и извърна поглед към селището. — Много се радвам, че професор Конклин ще бъде отново сред нас.
— Тревожа се за Норман — каза Сам. — Според мен би трябвало да поговорим с шамана Камапак. Трябва да проверим дали инките имат някакъв аналог на аспирин или болкоуспокояващо.
— Норман заспа — каза Денал, който се доближи до тях. Стиснатите му устни обаче продължаваха да изразяват загриженост.
— Решили сме да поговорим с шамана — каза Маги. — Ще ни помогнеш ли, Денал?
Младежът кимна утвърдително и посочи селото. Поколеба се, преди да тръгне, и посочи с поглед къщите.
— Тук нещо не е наред.
— Какво имаш предвид?
— Не виждам деца — каза Денал и ги погледна.
Маги и Сам се спогледаха и насочиха поглед към селището.
— Не може да няма деца… — започна Сам, но не довърши изречението. Вчера наистина не бяха забелязали никакви деца, когато пристигнаха, но скоро щеше да се стъмни. Празненството протече късно през нощта и тогава отсъствието на деца също не впечатли Сам.
— Прав е — каза Маги. — Поне от час наблюдавам селото и не видях никакви деца.
— Тя е бременна — посочи Сам жената до огнището. — Децата трябва да са някъде наблизо. Може би ги крият от нас.
Маги не бе убедена от думите му.
— Та те ни приеха гостоприемно. Без да ни наглеждат и надзирават.
— Хайде да ги попитаме. — Сам кимна към бременната жена. — Попитай я къде са децата и — каза на Денал, когато отидоха при нея.
Денал се приближи и я заговори. Жената очевидно се чувстваше неловко. Закри корема си с ръка. Бе развълнувана и започна да жестикулира твърде силно.
Сам погледна мястото, което сочеше — съседния вулканичен конус, надвиснал над долината.
— Няма деца — съобщи най-после Денал. — Каза, че децата отиват в ханан пача, в небесата. — И посочи с пръст високия вулкан.
— Да не би да ги използат за жертвоприношения? — запита Маги. Жертвоприношенията на деца не бяха нещо неизвестно в инкската култура. — Та всичките ли деца ще принесат в жертва? Маги отиде при жената. Опита се с жестове да покаже приспиването на младенец.
— Уауас? Уауас? — попита. Това бе инкската дума за бебе. После посочи с пръст големия корем на жената. В очите на жената се появиха последователно изумление и гняв. Притисна корема си с ръка.
— Уака — произнесе твърдо и продължи бързо да говори.
— Уака, светилището — преведе Денал. — Казва, че нейната утроба вече ражда само богове, не деца. От много, много години тук не е имало деца. Всичките отиват в храма.
Жената им обърна гръб и престана да им обръща внимание. Очевидно въпросите им я бяха обидили.