Създадена за любов
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Създадена за любов». Краткое содержание книги:
Някой почука на вратата на стаичката й.
— Да? — бързо отвърна Кендъл, радостна, че някой я изтръгва от тъгата.
— Трябваш ми, Кендъл. Последният снаряд улучи няколко души. Току-що ги донесоха.
— Веднага идвам, доктор Армстронг!
Тя приглади с ръце роклята си и механично погледна в потъмнялото огледало над умивалника. Нещо в отражението привлече вниманието й и тя трепна при вида на хлътналите си бузи.
Изглеждаше ужасно. Морави сенки се бяха настанили под очите й. Помисли си, че прилича на скелет — само кожа и кости. Въздъхна, прибра кичур коса в кока си и решително даде гръб на огледалото.
Умиращите мъже сигурно не се интересуваха от това как изглежда, важното беше да полага нежни грижи за тях и да поднася вода към пресъхналите им устни.
Дейвид Армстронг, силен и внимателен човек, приличаше много на брат си. Трудеше се неуморно. Кендъл се привърза към него по същия начин, както към Ейми и Хари. Срещна го в коридора, когато той запретваше ръкави пред умивалника.
— Кендъл, веднага в залата. Имаме три ампутации.
Тя видимо пребледня, но кимна. Най-много мразеше тази част от работата си. Мъжете крещяха и се съпротивляваха. Плачеха и молеха за милост.
Но гангрената беше един от най-големите врагове и за двете страни. Гноясалите рани убиваха тези, които куршумът бе пощадил.
— Имаме ли упойка?
Доктор Армстронг тъжно я погледна.
— Не.
Кендъл отново кимна и усети, че й се повдига.
— Хайде — твърдо рече Армстронг. Тя го последва.
Не можеше да спаси крака на нещастния млад войник, но знаеше, че е безценна за доктор Армстронг. Повечето от физически здравите мъже отбраняваха града и нямаше кой да работи в болницата. Вече познаваше добре доктора и беше готова да му подаде скалпел или друг инструмент още преди да го е поискал. Превързваше ампутираните крайници, шепнеше утешителни думи и полагаше грижи за ранените. Но всеки път в операционната се страхуваше, че ще й прилошее и ще разстрои още повече и без това измъчените пациенти.
Доктор Армстронг работеше бързо, умело и методично. Най-после изнесоха и третия човек и виковете му заглъхнаха по коридорите.
Доктор Армстронг я прегърна през раменете.
— Знаеш ли — тихо промълви той, — най-трудно ми е да гледам птиците. Това клане продължава, а те знаят само, че лятото сменя пролетта. И цветята… те не спират да растат. Да, Кендъл. Животът продължава. След сеитбата винаги идва време за жътва.
Кендъл го погледна, учудена от въображението му. Той й се усмихна.
— Кендъл, ти би трябвало да ходиш по балове, облечена в коприна и муселин, да флиртуваш с младите мъже. Представям си, дете мое, какъв трябва да бъде животът ти. Красив, без грижи, без тревоги. Тук не е място за изискана млада дама.
Кендъл се намръщи.
— Доктор Армстронг, вече не съм убедена, че някога съм била изискана млада дама.
Той мъдро поклати прошарената си глава.
— Ти винаги ще бъдеш най-изисканата, момичето ми. Ти си силна. Ще оцелееш след всички страдания. За разлика от много други.
Домъчня й.
— Вярваш ли, че… че Виксбърг ще падне?
— Кендъл, това не е въпрос на вяра. Огледай се. Всички загиваме от глад. Виксбърг е в руини. Жителите му търсят подслон в пещери и мазета. А всеки ден прииждат нови и нови янки. Генерал Пембъртън се отбранява храбро, но докога неговите одрипавели, боси и гладни мъже ще удържат добре нахранената и снабдена с всичко необходимо армия? Да, ако не стане чудо, Виксбърг ще падне. Също и Югът…
Той внезапно млъкна, като видя посърналото й лице.
— Не ми обръщай внимание, момиче. Аз съм просто един уморен работен кон, съсипан преждевременно.
Тя си оставаше тъжна и уязвима. Доктор Армстронг отново се опита да премахне болката, която явно й бе причинил.
— Утре ще получим малко морфин — бодро изрече той. — Изпратихме човек по реката да се промъкне през редиците на янките. Ще го посрещнем заедно утре вечер.
Кендъл се усмихна едва доловимо.
— Морфин — промълви тя. — Чудесно.
Вдругиден щяха да режат хора, които нямаше да викат толкова силно. Какво щастие!
— Сега си лягай, Кендъл. Опитай се да поспиш.
Тя си легна и заспа. Ужасни кошмари измъчваха съня й. На операционната маса крещеше мъж, облечен в сиво. Обърна се и видя, че това е Брент.
Събуди се разтреперана, после се опита отново да заспи. Но пак й се присъни операционната маса. Върху нея лежеше друг човек. Кожата му беше меднокафява, а от многобройните рани изтичаше кръв. Той се обърна към нея и прошепна: