Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
Рок спря да се движи, намръщи вежди и кимна утвърдително.
— Да, всички до един знаят — но тези момци тук — не. За щастие и ти пропусна да ги осведомиш.
— Не съм полудяла все пак!
— Да, но навън ти се държеше като човек, който не е съвсем на себе си.
— Защото Логан ще те убие — а вероятно и баща ми.
Той поклати глава.
— Баща ти струва твърде много.
— Така ли? Странно! Сребърния сокол ме пусна, без да поиска дори и едно пени откуп. Може пък и баща ми да струва колкото мен.
— Сокола те пусна, без да поиска откуп, защото искаше да ти покаже, че за него ти струваш повече от всякакво злато и сребро.
Тя го загледа с недоверие и видя как ъгълчетата на устата му потрепват. Скочи възбудена и извика:
— Лъжеш!
— Добре, добре, истината е, че един твърде висок откуп щеше да повиши твърде много и без това прекаленото ти самочувствие. Пък и би било много глупаво да искам пари от лорд Кемерън, тоест от самия себе си. Колко вълнуващ бе денят, в който се качи на „Лейди Елена“… Знаех, разбира се, че ще се съпротивляваш със зъби и нокти срещу сключения брак. Но аз те обичах вече и не възнамерявах изобщо да те пускам.
— Пак лъжеш! — обвини го тя.
— А ако не лъжа?
— А ако не лъжеш, какво?
— Добре, а ако наистина те обичам, Скай Кемерън? Би ли могла поне мъничко да заобичаш стария си приятел и любовник?
Тя отклони поглед.
— Знаеш, че не искам да умираш.
— Заради детето, което може би си заченала. А що се отнася до теб самата? — Пристъпи зад нея и сложи ръце на раменете й. — Дете, това би било прекрасно. Наследник за Кемерън Хол при положение, че жив ще ме одерат…
— Престани веднага! — сопна му се тя.
— Обърни се!
Не знаеше кое я накара да го послуша. Не знаеше и какво е изписано в очите му. Той я целуна по устните, по челото и я притисна към себе си.
— Да, сега съм сигурен, че този въпрос те вълнува.
Скай опря ръце в гърдите му, отблъсна го лекичко и го погледна в очите.
— Да Рок, този въпрос наистина ме вълнува. Не мога обаче да приема начина ти на живот. Дори и да не искам да те видя увиснал на бесилката, не мога все пак да не мисля за клетите хора, които си ограбил, за да изградиш империята си на Боун Кей. И въпреки всичко сега не мога да те изоставя.
— Ще си тръгнеш оттук, защото искам да си в безопасност.
— А аз не искам ти да умреш! Логан ще те умъртви по най-жестокия начин, когато разбере, че златото го няма.
— Може пък и да го открия. Има и случайности на този свят.
— Би било истинско чудо.
— Впрочем, ти като че ли си забравила за съществуването на моите хора.
Дъхът й спря при тези думи. Наистина бе забравила пиратския кораб, който стоеше на котва от другата а рана на острова — освен ако бурята не го бе разбила. Успокои я обаче мисълта, че този кораб ще да е преодолявал и по-страховити премеждия.
— О, те ще ни снасят! — извика тя зарадвана. — Съвсем скоро ще бъдат тук и… — Рок я погледна угрижено и ентусиазмът й помръкна.
Хората му не можеха да доплават дотук. На празненството участваха твърде много пиратски капитани и изобщо много повече хора, отколкото екипажът на Сокола бе в състояние да победи.
— Не, чудеса не стават — промълви тя нещастна.
— Може пък и съдбата да се смили над мен.
В този миг на вратата се почука и Скай уплашено попита:
— Кой е там?
— Нямам представа. Лягай веднага там на леглото.
— Защо?
— Престани да задаваш въпроси и бягай бързо в леглото!
Очевидно тя не можеше да го послуша достатъчно бързо, защото в следващия миг някаква сила я вдигна във въздуха и я запрати направо върху меката слама. Секунда по-късно и той се хвърли върху нея и я сграбчи грубо в прегръдките си. Тя започна да се съпротивлява, възмутена от такова отношение.
— Ти май съвсем си откачил, а?
Той само сложи ръка върху устата й.
— Мълчи! — просъска, а след това извика силно:
— Влез!
Обхвана я ярост и се опита да го отблъсне от себе си. Вратата се отвори рязко и на прага застана тъмнокоса проститутка, която ги загледа насмешливо.
— Я оставете тази на мира, Соколе. Мога да ви предложа нещо по-добро от нея.
Той поклати ухилен глава.
— Тя ме обича, Летиция, истина ти казвам. Нали, скъпоценна моя? — Скай понечи да го захапе по ръката, а той избухна в грубоват смях, като истински пират. В този миг тя осъзна, че, без да иска, играе по неговата свирка.
Летиция повдигна рамене с безразличие.
— Всеки мъж е щастлив по свой си начин, капитане. Но ако случайно й се наситите, знаете, че трябва само да подсвирнете, и аз ще долетя. — Жената пристъпи в колибата, а Рок се изправи с нежелание, като притегли и Скай със себе си. Постави ръката си небрежно върху гръдта й, жест, който трябваше ясно да покаже, че тя е негова собственост. А в това пиратско гнездо претенцията му към нея бе единственото нещо, което я закриляше.