Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— Този факт няма обяснение, Тийч. Надви ме, и толкоз.
Чернобрадия се обърна към Скай.
— Седнете до мен да пийнем.
— С хора като вас не пия! — просъска тя.
Пиратът се разсмя и се наклони към нея.
— Какво храбро момиче — след което добави шепнешком: — Нима не разбирате, че тук аз съм единствената ви надежда? — Гласът му отново се усили:
— Соколе, елате и вие при мен!
— Той е мой пленник… — започна Логан.
— Може, обаче това тук е мой празник, моето пиратско тържество. Всички вие сте ми гости и затова не ви пускам да си ходите. Утре вече можете да приведете дяволския пакт в изпълнение, Соколе, и нека Господ или Сатаната да са ви на помощ. Сега обаче вие ще седнете с момичето си при мен и ще погледате танца на любимата ми.
Той изтегли и двамата на платформата и сложи Скай от едната си страна, а Рок — от другата. Ритъмът на музиката се ускори и танцьорката се развихри.
Някой пъхна чаша в ръката на Скай и срещу нея блеснаха замъглените очи на възрастна, дебела жена с разтворен корсаж, която се разсмя пронизително.
— Боже мили, истинска лейди сред нас! Ей, Чернобради, защо не ми я дадеш за малко? Ще видиш, че за нула време ще престане да бъде лейди!
Жената посегна към Скай и задърпа роклята й. Скай се разкрещя и започна да се съпротивлява. Столът, на който седеше, се прекатури, тя падна на платформата и запримига; леко замаяна.
— Не! — прекатури се и втори стол и пред нея застана Рок, опрял ръце на хълбоците си. — Тази нощ тя ще бъде моя, а след това остава под закрилата на Чернобрадия. Освен мен никой друг няма право да я докосва, разбрахте ли, вие, курви и негодници! — вдигна Скай на ръце и се обърна към Тийч. — Това е вашият празник, сър, и аз съм ваш гост. Ще ме подслоните ли някъде?
Пиратът кимна през смях.
— Разбира се, капитане. Тъй като скоро ще умрете, нека поне да се насладите докрай на тази нощ. Всеки осъден има право на последно желание, преди да увисне на бесилката.
— Един момент! — запротестира Логан. — Не желая да…
— Утре сутринта ще вземете Сокола със себе си — прекъсна го Тийч. — Утре той ще бъде ваш пленник. Тази нощ обаче последното му желание ще бъде удовлетворено. — След тези думи той посочи една колиба, разположена на около петдесет метра от платформата.
Все още със Скай на ръце, Рок скочи от подиума и г отнесе бързо в посочената му квартира. От всички посоки долетяха ръкопляскания и смехове.
— С тази бая ще се потрудите, капитане!
— Да бе, адски нахална е, обаче ми е приятно с нея — отвърна Рок и си изпроси един шамар от Скай.
Тълпата посрещна това изпълнение с ликуване.
— Дайте й да се разбере, капитане!
Рок впи поглед в очите и.
— Точно това смятам да направя! — пусна я да падне на пясъка, вдигна я за косата и притисна устните си към нейните, а с другата ръка загали гърдите й. Сред всеобщото веселие, обхванало зрителите, той я изправи на крака и я взе в ръцете си. — Сега ще й дам да се разбере! Ей сега, веднага!
— Не! — изпъшка тя. Устните й пареха, разранени от неговата брутална целувка. Никога не се бе държал толкова жестоко с нея. Обзе я панически страх и тя затрополи с юмруци по гръдния му кош. — Не! Не искам!
— Веднага си затваряй устата, да те вземат мътните, и престани с тоя цирк! — Сребристите му очи искряха като студен метал. — Само още една дума — и тази нощ наистина ще ме опознаеш. Млък!
Скай цялата се разтрепери и отвори уста, за да каже нещо, но замлъкна, стъписана от предупреждението, изписано в погледа му. Хвана я здраво за ръка и двамата изтичаха нагоре по стъпалата на колибата. Той отвори вратата и след миг тя остана сама с пирата, сама с лорда. С любимия, с мъжа си. С въплъщението на сатаната…
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
Рок пусна Скай и затръшна вратата след себе си. Тя остана неподвижна в продължение на няколко секунди. Сянката му падаше върху нея. Обърна се към него, отстъпи назад и се притисна към стената.
Той впери презрителен поглед в нея, облегна се уморено на вратата и притвори очи. Отвори ги отново и обвиняващо насочи пръст към нея.
— Зверче такова! Искаш и двама ни да убият!
— Аз ли? Да не си полудял?
— Опитвам се да спася каквото мога с всички възможни трикове, а ти…
— С трикове ли? Значи няма никакво съкровище!