Пламъци
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пламъци». Краткое содержание книги:
Нанси предано се явяваше на работа всеки ден и непрекъснато си намираше занимания, за да запълни часовете, които едва се точеха, докато дойде момент да се прибере у дома. Лара оползотворяваше дните, като преглеждаше текущи медицински издания. Тя си повтаряше, че тези мигове са безценни, че е извадила късмет, задето има възможност да бъде в течение на най-новите изследвания и научни открития. Но не можеше докрай да се заблуждава. Лекарите с претъпкани от пациенти графици рядко разполагаха с време за четене. Младият адвокат, ангажиран от Джак и Марион Ленард, не я потърси. Ако бяха подали жалба в съда срещу нея за допусната лекарска грешка, тя още не беше уведомена. Дори да се стигнеше дотам, беше убедена, че след излагане на фактите, ще бъде оправдана. Макар, че отрицателната гласност, предизвикана от обвинението, щеше да й се отрази пагубно в професионално и обезсърчаващо в емоционално отношение. Хранеше надежда, че все пак са размислили.
От училищното настоятелство въобще не й се обадиха. Дарси бе организирала приятели и членове на Родителско-учителския комитет да връчат петиция на настоятелите, в която ги призоваваха да пазят учебния процес от вмешателството на разни неблагонадеждни личности или начинания. Във вестника ежедневно се публикуваха писма до редакцията от родители и обществени деятели, дълбоко възмутени от неотдавнашното предложение на д-р Лара Малори, направено пред настоятелството. Всички единодушно поддържаха мнението, че Идън Пас още не е готов подобни аморални програми да бъдат внедрени в учебния план и никога няма да бъде. Надигналият се неодобрителен вой беше яростен и див.
Където и да отидеше или я пренебрегваха, или я зяпаха подигравателно и злобно ухилени местни дръвници, които я смятаха за разпусната, само защото си бе позволила да обсъжда открито такъв пикантен въпрос с училищното ръководство.
Беше напълно низвергната — „Хестър Прайн“ на Идън Пас. Ако не го беше изпитала на гърба си, никога нямаше да повярва, че подобно нещо може да се случи в съвременна Америка. Постепенно започна да се убеждава, че предсказанието на Джоди е на път да се сбъдне — тя щеше да доживее мига, в който Лара Малори напуска града.
Но не преди да получи онова, за което беше дошла.
Такетови я бяха превърнали в изгнаница. Бяха провалили лекарската й практика. По-скоро ще пукне, но ще принуди Кий Такет да изпълни искането й. Ще я закара в Монтесангре. И то веднага.
ГЛАВА ОСЕМНАЙСЕТА
— Тук ли е?
Жълтият линкълн беше паркиран отвън до хангара.
— Не, док, няма го — отвърна Болки с горещото желание да й услужи. — Но трябва да се появи по някое време довечера. Освен ако не му текне да преспи в Тексаркана. С Кий човек никогаж не знае.
— Ще преча ли, ако поостана?
— Никак. Ама може да е напразно.
— Ще чакам.
Той поклати глава в знак, че хората за него са неразгадаеми същества. Много по-лесно му беше да вниква в моторите и в причините, дето ги карат да вървят. Мърморейки си под носа, механикът се затътри обратно в хангара към разглобения самолет, който бърникаше при идването на Лара.
Тя предпочете да стои отвън, където не бе толкова задушно. След половин час видя мигащите светлини на приближаващия самолет и чу бръмченето на двигателя му. Небето беше ясно, наситено синьо на източния хоризонт, бледолилаво точно над главата й и пурпурно, преливащо в златисто, на запад. Веднъж Кий се беше опитал да й обясни усещането за покой, което извлича от летенето. В нощи като тази почти разбираше тайнствената му връзка с небето.
Извърши безупречно кацане и насочи двумоторния „Бийчкрафт“ към хангара. Тя стоеше на пистата, когато той слезе от пилотската кабинка. Моментално я забеляза, но по лицето му не се изписа ни изненада, ни радост, ни разочарование, ни гняв, нищо, и тя не можа да отгатне настроението му.
Изпъна колене, разкърши гръб и бавно тръгна към нея.
— В Хаваите посрещне ли те хубаво момиче, значи ще ти се отвори парашутът. — Усмихна се и зъбите му се бялнаха в припадащия здрач. — Чат ли сте?
— Да — рече сухо Лара.
— Не се учудвам, такава схватлива жена като вас.
Тя тръгна в крак с него, когато се запъти към широкия вход на хангара.
— Сега какво ще правите? Искам да кажа, като кацнете и задълженията ви приключат.
— Ще предам ключовете на Болки и ще си вървя.
— Само това?
— Първо ще си взема парите.
— Кого возихте днес?