Ако утрото настъпи
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ако утрото настъпи». Краткое содержание книги:
Даниел Купър не каза нищо.
— Както разбирам, вие сте детектив от Международна защитна организация, представляваща консорциум на застрахователни компании.
— Някои от нашите европейски клиенти понесоха напоследък сериозни загуби. Казаха ми, че не съществували никакви следи.
Инспектор Тринян въздъхна.
— Страхувам се, че случаят е точно такъв. Знаем само, че имаме работа с банда изключително умни жени, но освен това…
— Никакви сведения от информатори?
— Не, никакви.
— Това не ви ли изглежда странно?
— Какво искате да кажете, мосю!
Всичко изглеждаше толкова очевидно за Купър, че той не си направи дори труда да прикрие нетърпението в гласа си.
— Когато е замесена цяла банда, тогава сред тях винаги се намира някой, който е по-приказлив, отколкото е необходимо, или пък пие твърде много и харчи наляво и надясно пари. Невъзможно е голяма група хора да запазят тайна. Бихте ли ми представили всички събрани от вас материали, свързани с тази банда?
Инспекторът се опита да откаже. Мислеше, че никога не бе срещал физически по-отблъскващ човек от Даниел Купър. И, разбира се, по-арогантен. Положително щеше да се окаже досаден душевадец, но на инспектора бе наредено да оказва пълно съдействие.
Той отвърна с нежелание.
— Ще наредя да ви направят ксерокопия.
Той се обади по вътрешната уредба и даде своите разпореждания. За да продължи разговора, инспекторът добави:
— Току-що ми представиха един много интересен доклад. От Ориент експреса са били откраднати ценни бижута, докато влакът…
— Прочетох за това. Крадецът е направил на посмешище цялата италианска полиция.
— Никой не е успял да разбере как е извършен обирът.
— Съвсем очевидно е — каза грубо Даниел Купър. — Въпрос на най-проста логика.
Инспектор Тринян погледна удивено над очилата си. Mon Dieu, маниерите му са просто свински. Той обаче продължи студено:
— В този случай логиката е безсилна. Всеки сантиметър от влака е бил претърсен, служители, пътници, багаж, всичко.
— Не е така — възрази Даниел Купър.
Този човек трябва да е ненормален, реши инспектор Тринян.
— Не е така ли, кое не е така?
— Не са претърсили целия багаж.
— А аз ви уверявам, че са постъпили точно така — настоя инспектор Тринян. — Прочетох доклада със собствените си очи.
— Жената, от която са откраднати бижутата, Силвана Луади…
— Да?
— Поставила е бижутата си в кутия, от която са били откраднати?
— Точно така.
— Полицията претърсила ли е багажа на госпожа Луади?
— Само кутията за бижута. Та тя е станала жертва. Защо да претърсват нейния багаж?
— Защото логично това е единственото място, където крадецът би могъл да скрие бижутата; на дъното на някой от собствените й куфари. Крадецът положително е разполагал с идентичен куфар и когато целият багаж е бил свален на гарата във Венеция, не му е оставало нищо друго, освен да смени куфарите и да изчезне. — Даниел Купър стана. — Ако вашите материали са готови, аз си тръгвам.
Тридесет минути по-късно инспектор Тринян разговаряше вече с Алберто Форнати във Венеция.
— Мосю — обърна се към него инспекторът, — обаждам ви се да ви запитам дали се е случило нещо с багажа на вашата съпруга при пристигането ви във Венеция.
— Si, si — оплака се Форнати, — този идиот, носачът, сбъркал куфара й с друг. Когато жена ми отвори куфара си в хотела, той беше пълен със стари списания. Съобщих незабавно на администрацията на Ориент експрес. Да не би да са открили куфара на жена ми? — запита с надежда в гласа си Форнати.
— Не, мосю — отвърна инспекторът. После си каза наум: На твое място аз не бих се надявал.
Когато приключи телефонния си разговор, инспекторът се облегна на стола си и се замисли. Този Даниел Купър е tres formidable. Много страшен, наистина.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Къщата на Трейси на площад Итън представляваше същински рай. Намираше се в един от най-красивите райони на Лондон, със стари сгради от времето на Джордж V, гледащи към обрасли с дървета частни паркове. Бавачки, облечени в строги колосани униформи, бутаха по павирани пътеки пред себе си елегантни детски колички с оставените на техни грижи отрочета на богаташите, деца играеха своите игри. Как ми липсва Ейми, помисли си Трейси.