Ако утрото настъпи
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ако утрото настъпи». Краткое содержание книги:
Силвана Луади бе изпаднала в истерия.
— Aiutto! Помощ! — пищеше тя. — Откраднали са ми всичките бижута! Този ужасен влак е пълен с ladri, с крадци!
— Моля ви, успокойте се, госпожо — умоляваше я кондукторът. — Другият…
— Успокойте се! — Гласът й се повиши с една октава. — Как се осмелявате да ми казвате да се успокоя, stupido maiale! Някой е откраднал бижутата ми, струващи повече от един милион долара!
— Как се е случило? — питаше Алберто Форнати. — Вратата беше заключена, а Форнати спи много леко. Ако някой бе влязъл, моментално щях да се събудя.
Кондукторът въздъхна. Той знаеше много добре как се е случило, защото подобни неща бяха ставали и друг път. Някой се бе промъкнал през нощта по коридора и впръснал през ключалката в купето спринцовка с етер. Ключалките биха представлявали детска играчка за някой, който си разбира от работата. После крадецът е затворил вратата зад себе си, плячкосал е купето и след като е прибрал онова, което е искал, най-спокойно се е прибрал в своето купе, докато жертвите му са били още в безсъзнание. Имаше обаче едно нещо, което отличаваше настоящия обир от предишните. В миналото крадците са били откривани едва след пристигането на влака на местоназначението си, така че са имали възможност и да избягат. Сега положението се различаваше. Никой не бе слизал след обира, което означаваше, че бижутата са все още във влака.
— Не се безпокойте — обеща кондукторът на Форнати. — Ще си получите обратно бижутата. Крадецът продължава да е във влака.
Той отиде да се обади по-бързо на полицията в Милано.
Когато Ориент експресът навлезе в миланската гара, двадесет униформени полицаи и цивилни детективи оградиха перона с нареждането да не разрешават на нито един пътник и на никакъв багаж да напускат влака.
Луиджи Ричи, определеният за случая инспектор от полицията, бе отведен направо в купето на Форнати.
Истерията на Силвана Луади се засили.
— Всички бижута се намираха в тази кутия — пищеше тя. — И нито едно не е застраховано.
Инспекторът огледа празната кутия за бижута.
— Сигурна ли сте, че снощи поставихте бижутата си точно тук, синьора?
— Разбира се, че съм сигурна. Всяка вечер ги поставям тук.
Лъчезарните й очи, които вълнуваха милиони нейни обожатели, се наляха с едри сълзи и инспектор Ричи бе готов да сече глави на дракони заради нея.
Той пристъпи към вратата на купето, наведе се и помириса ключалката. Усети омайващия мирис на етер. Беше извършен обир и той възнамеряваше да залови безсърдечния крадец.
Инспектор Ричи се изправи и каза:
— Не се безпокойте, синьора. Бижутата не могат да бъдат свалени от влака. Ще заловим крадеца и вие ще получите обратно вашите скъпоценности.
Инспектор Ричи имаше всички основания да бъде сигурен. Примката бе затегната здраво и виновникът нямаше никаква възможност да се отърве.
Детективите съпровождаха поотделно пътниците до една оградена с въжета чакалня на гарата, където те биваха основно проверявани. Много от пътниците бяха известни хора и това унижение ги обиждаше.
— Съжалявам — обясняваше инспектор Ричи на всеки поотделно, — но кражба в размер на един милион долара е много сериозно престъпление.
След като отвеждаха пътниците от влака, детективите преобръщаха с главата надолу техните купета и оглеждаха всеки сантиметър. Случаят предоставяше великолепна възможност на инспектор Ричи и той възнамеряваше да извлече максимална полза от нея. Откриеше ли откраднатите бижута, това означаваше повишение в службата и на заплатата. Въображението му се разпали. Силвана Луади щеше да е толкова благодарна, че по всяка вероятност щеше да го покани… Той даде нареждания с подновена енергия.
На вратата на Трейси се почука и в купето влезе детектив.
— Извинете, синьорина. Станал е обир. Налага се да се претърсят всички пътници. Бихте ли ме придружили, моля?
— Обир ли? — В гласа й се долови възмущение. — В този влак?
— Страхувам се, че е точно така, синьорина.
Когато Трейси излезе от купето, двама детективи влязоха в него, отвориха куфарите й и започнаха внимателно да оглеждат съдържанието им.
След четиричасово претърсване се откриха няколко пакета марихуана, пет унции кокаин, голям нож и един незаконно притежаван пистолет. От откраднатите бижута нямаше и следа.
Инспектор Ричи просто, не можеше да повярва.
— Претърсихте ли целия влак? — обърна се той към своя лейтенант.