Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
— О, не, Гундрам, аз бях ваша заложница. След това бях гостенка на Мартин. Отидох в убежището му доброволно!
— Не ставайте смешна, принцесо! — изфуча Гундрам. — Предубедена сте, защото той ви…
— Млъкнете! — Викът на Дьо Казевил изплющя като удар с камшик и Гундрам моментално млъкна.
Дьо Казевил застана редом с Изабела и огледа изпитателно събраните в залата рицари. Гундрам потрепери — как смееше този човек да стои рамо до рамо с княза и Изабела? Никой не посмя да възрази, никой не го обвини за нечуваната дързост, макар че това беше само външна проява. Гундрам беше убеден, че той вече е завладял съзнанието и на Изабела, и на стария княз. Изпълнен с безсилен гняв, той трябваше да признае, че съдбата му ще се реши с участието на черния чужденец. Трябваше да измисли начин да се помири с него. Заплахите явно не го впечатляваха, не се боеше от оръжията, мислите на другите хора не бяха тайна за него. Сега най-важното беше да говори с него на четири очи.
Ала Дьо Казевил нямаше намерение да напусне мястото си до Изабела. Всички го гледаха, а Изабела приличаше на хипнотизирано от змия зайче. Стоеше гордо изправена, с преплетени пръсти, и се взираше в лицето на Мартин. След като отново се бе спасил от огнената стихия и се беше върнал в живота й, тя с глупавите си думи го бе изпратила на сигурна смърт!
Измъченият й поглед се отдели от Мартин и се отправи към Дьо Казевил. Неподвижното, непроницаемо лице беше като маска, само черните очи святкаха опасно. Той я погледна право в очите и по лицето му пробяга подигравателна усмивка. Очевидно бе прочел мислите й.
— Аз ще го излекувам — изрече високо и ясно той и всички в залата го чуха. Надигна се неспокоен шепот.
— Колко дни трябва да чакаме? — попита гневно Гундрам.
— Седем — отговори спокойно Дьо Казевил и черният му поглед прониза Гундрам като кама в корема.
14.
— Готов ли сте? — попита Рупърт дьо Казевил. Мартин го изгледа накриво и кимна неохотно. Не се чувстваше добре, но съзнаваше, че няма друг избор. Можеше да го спаси единствено чудо.
Двамата стояха пред вратата на една празна стая. Дьо Казевил бе поръчал да донесат голямо ведро с прясна изворна вода, дърва за горене и малка желязна печка с меден мангал.
— Как можем да сме сигурни, че той няма да убие Мартин? — попита трескаво Гундрам, застана пред вратата и я препречи с меча си.
Мартин се обърна.
— Нима се тревожите за живота ми, господин рицарю? — попита язвително той.
Князът се огледа несигурно. Останалите се развълнуваха.
— Никой не го познава! — Не можем да му вярваме! — Ами ако му стори нещо?
Изабела излезе напред, събра цялата си смелост и застана до Рупърт дьо Казевил.
— Аз гарантирам за него!
— Господи, Изабела! — Гундрам шумно пое въздух. — Вие изобщо не го познавате! Предупреждавам ви — той е опасен!
Изабела изненадано вдигна вежди.
— Нима вие го познавате?
— Не, не — заекна Гундрам.
Как да обясни на Изабела, че никой не беше в състояние да се справи с черния непознат, че той беше магьосник или може би самият дявол?
— Добре тогава! — Тя се обърна към Мартин и поиска да го целуне. Дьо Казевил я сграбчи за рамото и грубо я дръпна назад. Поклати укорително глава и Изабела се почувства като наказано дете. Скришом посегна към ръката на Мартин.
— Всичко ще свърши добре, сигурна съм! — пошепна тя, но гласът й трепереше.
— Можем ли вече да влезем? — изръмжа Дьо Казевил.
Мартин кимна и влезе пръв. Вратата се затвори и онези, които останаха отвън, чуха падането на тежкото резе. Взряха се в старото дърво и зачакаха да чуят злокобни шумове. Ала всичко остана спокойно. След няколко часа и най-упоритите си тръгнаха. Пред вратата застанаха на пост двама войници.
Изабела отиде в параклиса да се помоли. Там завари Матилда и Рудолф, които я очакваха със загрижени лица.
— Не вярвам на този страшен човек — пошепна Матилда. — Според мен ти постъпи лекомислено, като гарантира за него.
— Знам, знам! Но какво друго ми оставаше?
Рудолф пое дълбоко въздух, за да се успокои.
— Мартин също нямаше друг избор. Ако не беше дошъл, вече щяхте да сте съпруга на Гундрам. А сега все още може да обърне съдбата.
— Ще се моля за него — пошепна Изабела и падна на колене пред олтара.
Дьо Казевил остави торбата си на пода и започна да вади съдържанието й. Първо извади голям бял чаршаф. Разгъна го и го постла на пода.
— Съблечете се и легнете на чаршафа.
— Гол ли да се съблека? — попита изненадано Мартин.
Дьо Казевил кимна. Мартин бавно свали всички дрехи от гърба си и клекна на чаршафа. За негово учудване непознатият също се съблече. Небрежно нахвърля тъмните си дрехи в един ъгъл. Измъкна от джоба на наметката си тънка кама, която внимателно постави до торбата.