Острият кинжал
- Автор: Пулман Филип
- Серия: Тъмните му материи #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острият кинжал». Краткое содержание книги:
Първият том на трилогията, „Северно сияние“, получава медалът „Карнеги“ за детска художествена проза във Великобритания през 1995 г. „Кехлибареният далекоглед“, последният том, е отличен с наградата за книга на годината на Уитбред през януари 2002 г. Тя е първата детска книга, която получава това отличие. Трилогията печели одобрението на публиката в края на 2003 г., като заема трето място в класацията на публиката на Би Би Си за най-любима книга на нацията Биг Рийд (след Властелинът на пръстените на Дж. Р. Р. Толкин и Гордост и предразсъдъци на Джейн Остин).
Вълнуващ приключенски сюжет, яркост и уникалност на света, в който се развива, съчетание на наука, магия и философия: тези качества превърнаха и втората книга от трилогията в събитие на литературния пазар. Приказка за деца и възрастни. Лира прекрачва тънката граница между световете и се оказва в Англия от края на миналия век, където се запознава с връстника си Уил. Принуден да престъпи закона, Уил е преследван, но въпреки това изпълнен с решимост да разкрие тайната около изчезването на баща си преди много години. Спасявайки се от преследвачите си, момчето случайно попада в Читагазе — странен град на изоставени деца. В него ги очакват опасности, призраци, вещици и ангели. Тук те намират и отново изгубват близки и любими хора, тук Уил става пазител на Острия кинжал, изрязващ прозорци към непознати светове. Лира и Уил идват в този свят по различни пътища, имат различни цели, но ги обединява общото предначертание.
При изрисуването на малките картинки в началото на главите Пулман вече е преодолял първоначалната си неувереност и видимо се забавлява. В английското издание желае да добави и още нещо — малки, ненатрапчиви подзаглавия на всяка страница: „светът на Лира“ и „светът на Уил“. Но редакторката Лиз Крос има по-добра идея — това да се направи посредством мънички рисунки. Затова Пулман решава габъровото дърво да символизира света на Уил, алетиометъра — света на Лира, (острия) кинжал — света на Читагазе и т.н. Решава и да не обясняват под черта значението на всеки символ, за да оставят това на въображението на читателите (какво означават и защо са там). В българското издание (по подобие на американското) вторите рисунки липсват.
Силите му отслабваха и той заплака от безсилие, като продължаваше да рита и да блъска мъжа с глава и колене, но знаеше, че няма да е задълго. Едва тогава забеляза, че противникът му не прави никакъв опит да го спре, просто лежеше на земята и стискаше здраво ръката му. Внезапно се почувства изцеден и се отпусна до него. Всеки нерв в тялото му пулсираше и се гърчеше.
Не след дълго надигна глава и се вгледа в мрака. До тялото на мъжа забеляза белезникаво петно — гърдите и главата на голям орел, демон, който също лежеше неподвижно. Уил отново опита да измъкне ръката си и усети, че сключените около китката му пръсти не поддават.
Противникът му не беше в несвяст и посегна със свободната си ръка да опипа пръстите му. Косата на Уил се изправи.
— Дай си другата ръка! — нареди мъжът.
— Внимавай! — предупреди го Уил.
Пръстите на мъжа леко се плъзнаха по осакатената длан на момчето и напипаха кървящите чуканчета. Той тутакси пусна ръката му и седна.
— Ножът е у теб! Ти си Пазителят.
Гласът му беше звучен и богат, но някак отпаднал. Човекът беше ранен. Нима той го беше ранил така тежко?
Уил продължаваше да лежи на камъните, безсилен да помръдне, и се взираше в лицето на мъжа, но в мрака различаваше само едрия му силует. Човекът пипнешком потърси нещо около себе си и след минута по ръката на Уил се разля приятна прохлада, докато непознатият втриваше в раната му някакво успокояващо мазило.
— Какво правиш? — попита момчето.
— Лекувам раната ти. Не мърдай.
— Кой си ти?
— Единственият, който знае за какво служи кинжалът. Сега дръж ръката си така и не се движи.
Вятърът се усилваше и върху лицето на Уил капнаха няколко дъждовни капки. Той трепереше неудържимо, но подпря ръката си и позволи на мъжа да го превърже с парче ленено платно.
След като приключи с раната, непознатият се претърколи на гръб и остана да лежи неподвижно. Уил се опита да разгледа лицето му, но беше твърде тъмно. Протегна ръка и докосна гърдите му. Сърцето на мъжа се блъскаше като птица в клетка.
— Да — дрезгаво изрече човекът. — Опитай се да го излекуваш.
— Болен ли сте?
— Скоро ще се оправя. Ножът е у теб, нали?
— Да.
— И знаеш как да го използваш?
— Да, да. А вие от този свят ли сте? И откъде знаете за ножа?
— Слушай — каза мъжът и се надигна с усилие. — Не ме прекъсвай. Ако наистина си Пазителят, ти имаш мисия, по-важна от всичко, което можеш да си представиш. Дете… Как са могли да го допуснат? Е, сигурно така е трябвало… Иде война, момче. Най-голямата, която някога се е водила. Нещо подобно се е случвало и преди, но този път доброто трябва да победи… За няколко хиляди години човешка история е имало само лъжи и пропаганда, жестокост и предателство. Време е да започнем отначало, но този път както трябва…
Той замълча и с хриптене си пое дъх, после продължи:
— Кинжалът… Те така и не са разбрали какво са сътворили, онези стари философи. Изобретили са устройство, което може да раздели и най-малките частици материя, а са го използвали да крадат бонбони. Нямали са представа, че са създали единственото оръжие във всички вселени, способно да унищожи тиранина. Всемогъщия. Бога. Въстаналите ангели са претърпели поражение, защото не са имали нищо такова. Но сега…
— Аз не го исках! И сега не го искам! — извика Уил. — Ако вие го искате, вземете го! Мразя го, мразя и онова, което може да прави…
— Късно е. Нямаш избор — ти си Пазителят. Той те е избрал. Нещо повече, те знаят, че е у теб и ако не го използваш срещу тях, ще го изтръгнат от ръцете ти и ще го насочат срещу нас. За вечни времена.
— Но защо трябва да се бия с когото и да е? Много ми идва, омръзна ми да се бия, не мога повече. Искам…
— Ти печелеше ли тези битки?
Уил замълча за миг.
— Да, май, че да — изрече накрая.
— И си се бил за ножа?
— Да, но…
— Значи си боец. Това е истината. Можеш да спориш с мен, но не и със собствената си природа.
Уил знаеше, че мъжът казва истината. Ала тази истина горчеше. И непознатият го съзнаваше, защото помълча малко, преди да продължи:
— Има две големи сили и те воюват помежду си, откакто свят светува. Всяка стъпка напред, всяка частица знание, мъдрост и човещина са изтръгнати насила. Всяка глътка свобода е извоювана в свирепи битки между онези, които искат да знаем повече, да сме по-силни и по-мъдри, и другите, които искат да сме покорни, да мълчим и да се подчиняваме. Днес тези две сили се стягат за бой. И всяка от тях повече от всичко на света жадува да се добере до твоя кинжал. Ти ще трябва да избереш, момче. Ние с теб дойдохме тук, водени от висша сила — ти с ножа и аз, който трябва да ти разкажа за него.