Целуната от сянката
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целуната от сянката». Краткое содержание книги:
— Още колко дълго си мислеше, че ще може да ти се размине? — възкликна той. Очите му приличаха на сини пламъци. — Сериозно ли си въобразяваш, че някой ще продължи да вярва на преструвките ти?
Ейдриън изглеждаше невъзмутим, както обикновено, но аз усетих някакво безпокойство зад ленивата му усмивка. Не се чувстваше удобно в тази ситуация и също като Еди нямаше представа как се бе стигнало дотук.
— Честно — отвърна Ейдриън предпазливо, — нямам представа за какво говориш. Може ли да седнем и да го обсъдим разумно?
— Да бе. Ще ти се. Страх те е, че мога да направя това. — Кристиан вдигна ръка и една огнена топка затанцува върху дланта му. На флуоресцентното осветление тя искреше със светлооранжево сияние и с тъмносиня сърцевина. От тълпата се разнесоха ахкания. Аз отдавна бях свикнала с идеята мороите да се бият, използвайки магията — особено що се отнася до Кристиан, — но за повечето това все още беше табу. Кристиан се подсмихна самодоволно. — С какво ще ми отговориш? С растения?
— Ако смяташ да се биеш без причина, би следвало поне да го правиш по старомодния начин и да ме удариш — заяви Ейдриън. Гласът му звучеше безгрижно, но аз усещах, че е напрегнат. Според мен смяташе, че може да се справи по-добре в ръкопашна схватка, отколкото в двубоя дух срещу огън.
— Не — намеси се Еди. — Никой няма да пали никого. Нито пък ще се раздават удари. Станала е някаква огромна грешка.
— Какво означава това? — настоях аз. — Какво се е случило?
— Твоят приятел си мисли, че планирам да се оженя за Лиса и да я отведа към залеза — отвърна Ейдриън. Говореше на мен, но очите му бяха приковани в Кристиан.
— Не се дръж, сякаш не е истина — изръмжа Кристиан. — Зная, че е. Това е част от плана ти, твоя и на кралицата. Тя през цялото време те подкрепя. Да дойдеш тук… цялата история с обучението… всичко е измама, за да отдалечиш Лиса от мен и да я привлечете към вашата фамилия.
— Имаш ли представа колко параноично звучиш? — попита Ейдриън. — Моята пралеля управлява правителството на мороите! Мислиш ли, че се интересува от това кой с кого се среща в гимназиите — особено като се имат предвид последните събития? Виж, съжалявам за времето, което прекарвам с Лиса… хайде да я намерим и да разрешим проблема. Наистина не се опитвам да застана помежду ви. Няма никаква конспирация.
— Напротив, има — заинати се Кристиан. Погледна към мен и се намръщи. — Нали? Роуз знае. От известно време Роуз знае за това. Дори е говорила с кралицата по въпроса.
— Това е абсурдно! — възкликна Ейдриън изненадано и ми хвърли бърз поглед. — Вярно ли е?
— Ами… — започнах аз, осъзнавайки, че нещата много бързо придобиват грозен обрат. — И да, и не.
— Видя ли? — възкликна Кристиан триумфално. Пламъкът изхвръкна от дланта му и двамата с Еди скочихме едновременно. Тълпата наоколо се разкрещя. Еди сграбчи Кристиан и отклони пламъка, който се издигна нагоре. Междувременно аз обвих ръце около Ейдриън и го тръшнах на пода. Добре, че така интуитивно си поделихме работата. Не ми се искаше да мисля какво щеше да се случи, ако двамата с Еди се бяхме нахвърлили върху един и същи човек.
— Много благодаря — измърмори Ейдриън и потръпна, докато надигаше глава от пода.
— Въздействай му по другия начин — промърморих на свой ред, докато му помагах да се изправи. — Трябва да оправим тази работа, без никой да лумне в пламъци.
Еди се опитваше да попречи на Кристиан да се нахвърли на Ейдриън. Аз го сграбчих за едната ръка, за да му помогна. Ейдриън не изглеждаше във възторг от необходимостта да се доближи, но ми се подчини. Кристиан се опита да се освободи, но не можеше да се бори едновременно и с мен, и с Еди. С притеснение, навярно се боеше косата му да не пламне от огъня, Ейдриън се наведе към Кристиан, за да го погледне в очите.
— Кристиан, престани. Нека поговорим.
Кристиан продължаваше да се опитва да се отскубне от нас двамата с Еди, но лицето му бавно започна да се отпуска и очите му се изцъклиха.
— Нека поговорим — повтори Ейдриън.
— Добре — рече Кристиан.
Отвсякъде се разнесоха въздишки на разочарование. Ейдриън бе използвал внушението много умело, така че никой не забеляза. Външно изглеждаше така, сякаш Кристиан сам се е съгласил. Тълпата взе да се разпръсква и двамата с Еди пуснахме Кристиан и го поведохме към далечния ъгъл, където да поговорим насаме. Веднага щом Ейдриън откъсна поглед от Кристиан, лицето му пламна от ярост и той се опита да скочи отгоре му. Двамата с Еди мигновено го уловихме. Той не помръдна.
— Какво направи току-що? — извика Кристиан. Неколцина, които бяха тръгнали да излизат от столовата, се обърнаха с надеждата, че все пак ще има бой. Аз изсъсках в ухото му да мълчи. Той потрепери. — Ох.