Парижкият вариант
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Парижкият вариант». Краткое содержание книги:
Тя хвана ремъците на парашута и даде знак, че е готова. След малко и пилотът на свой ред даде знак, че хеликоптерът е в подходяща позиция. Ранди скочи в тъмната бездна, като се опитваше да забрави за страха си. След малко сви колене и тупна на земята, като се претърколи. Свлече от себе си парашута — нямаше да си прави труда да го заравя, и бездруго скоро щяха да разберат за пристигането й.
Включи малкия предавател:
— „Саратога“, чувате ли ме? „Саратога“?
Звукът от военния информационен център на крайцера беше чист и ясен:
— Чуваме те, „Морски ястреб 2“.
— Прието.
Ранди мушна предавателя в джоба си, свали миниавтомата от рамото си и побягна навътре през цитрусовата горичка, като се придържаше встрани от отъпканите пътеки. Луната беше надвиснала ниско над хоризонта и млечнобялата й светлина хвърляше върху стъклата на парниците мистериозни призрачни отблясъци. В далечината се чуваше ритмичният плясък на вълните, които се разбиваха в брега. Високо над главата й искряха звезди, но самото небе изглеждаше по-мрачно и непроницаемо от всякога. Не долавяше никакъв шум, освен диханието на морето и прошумоляването на вятъра в клоните на цитрусовите дръвчета.
Изведнъж чу приближаването на два автомобила по магистралата. Те профучаха зад гърба й, но в следващия миг гумите им рязко изскърцаха — двете коли бяха свили по тесния път, който водеше към носа. След няколко минути двигателите им изведнъж заглъхнаха. Явно някой много бързаше да стигне до вилата.
Ранди също затича по-бързо и скоро стигна до високата бяла стена, която завършваше с бодлива тел. Десетина метра открито пространство отделяха стената от края на горичката, което означаваше, че Ранди нямаше да може да разчита на дърветата, за да се изкатери. Тя свали раницата от гърба си — от ЦРУ я бяха снабдили с най-съвременна екипировка. Извади отвътре малък въздушен пистолет, миниатюрна титаниева стреличка и тънка найлонова жица. Прикачи жицата към халкичката на стрелата, пъхна стрелата в цевта на въздушния пистолет и се огледа. След малко откри каквото търсеше — високо старо маслиново дърво, което се извисяваше зад стената, отдалечено от нея само на няколко крачки.
Ранди отстъпи назад, прицели се и стреля. Стреличката се заби в ствола на дървото. Ранди прибра пистолета в раницата и измъкна чифт плътни кожени ръкавици. После се изкатери нагоре по тънката жица. Когато най-после се озова горе, извади ножиците за рязане на метал и сряза бодливата тел, така че да може да се промуши от другата страна. Скочи долу, сряза тънката жица, прибра остатъка в раницата си и се промъкна навътре между храстите. Трябваше бързо да стигне до вилата, И едновременно с това — да се придвижи максимално предпазливо.
Разчиташе на това, че съвременните високотехнологични средства за охрана струваха цяло състояние, и терористите рядко можеха да си позволят да си ги набавят. Още повече, че продажбата на хардуера, необходим за целта, се контролираше прекалено зорко и това не им беше по вкуса. Затова предпочитаха старите изпитани методи и пълната секретност — поне Ранди се надяваше и сега да е така.
Емил Шамборд изслуша плана на Смит и кимна.
— Добре, полковник. Идеята ми се струва осъществима. Явно наистина разбирате с какво сте се захванали…
— Само че не разполагаме с никакво време. Трябва да тръгнем незабавно. Ще вземем само най-важната част и ще зарежем останалото — Смит кимна към частично разглобения компютър.
В същия миг вратата се отвори със замах и в стаята нахлу Абу Ауда, следван от трима въоръжени терористи. Терез извика и доктор Шамборд побърза да застане пред нея, за да я защити с тялото си, но залитна и се блъсна в Джон, който за момент загуби равновесие.
Уви, вече беше прекалено късно да унищожи прототипа, но възнамеряваше поне да го повреди, така че да бъдат необходими дни, докато заработи отново. Така щеше да спечели време и да даде на Ранди и Питър шанс да довършат започнатото от него, в случай че с него се случеше най-лошото.
Насочи пистолета към стъкления съд с клъбцата желе, но преди да успее да стреля, Абу Ауда и хората му се хвърлиха върху него, избиха пистолета от ръката му и го проснаха на пода.
— Изненадан съм, доктор Шамборд — прозвуча мекият като кадифе глас на току-що влезлия Мавритания. — И в същото време съм впечатлен.
Той се приближи до доктор Шамборд и взе пистолета от ръката му.
Абу Ауда насочи дулото на пушката си към главата на проснатия на пода Джон.