Факторът на Хадес

Не можеше да си намери място от нерви. Стана, скръсти ръце зад гърба си и се отправи през плюшения килим към остъклената стена. Езерото се бе ширнало в далечината като сребърно огледало, отразяващо последните лъчи на слънцето. Можеше почти да усети аромата на боровете по езерния бряг, които потъваха в синьопурпурни сенки. Светлинките от къщите проблясваха като изгряващи звезди. Вляво и вдясно се издигаха огромните индустриални постройки на „Бланчард Фармацевтика“. Погледна ги, сякаш искаше да се увери, че все още са там. Че всичко е реалност. Че са негови.

Интеркомът избръмча:

— Господин Ал Хасан пристигна, д-р Тремон.

— Добре. — Виктор се настани отново зад бюрото и си възвърна каменното изражение. — Изпратете го при мен.

Обезобразеното лице на Ал Хасан тържествуваше.

— Пипнахме Смит.

— Къде? — възбудено извика Тремон.

— В Багдад — ухили се Надал — Полицаите, които подкупих, ги арестуваха.

— „Ги“? Англичанинът и Целербах с него ли са били в Ирак?

Усмивката на Ал Хасан повехна.

— За съжаление, не. Придружаваше го някакъв агент на ЦРУ. Предполагаме, че там е работила под прикритие.

Тремон изруга наум. Още едно усложнение.

— Унищожете я! Каквото е знаел Смит, сигурно е вече и нейно достояние. А другите двама?

— Скоро ще пипнем и тях. Нашият човек в ААМИИЗИБ ги е засякъл рано тази сутрин.

Тремон се намръщи.

— Тази сутрин! Защо не съм бил осведомен?

— Агентът ни в Детрик е била сама и прекалено заета с проследяването им. Когато се включили Мадукс и хората му тя полагала огромни усилия да остане по следите на Хауел и не са имали време да се обадят. Получих пълния им доклад само преди час. Наказах ги и наблегнах върху необходимостта да ме държат непрекъснато информиран. — Ал Хасан описа разследването на Питър Хауел, разказа как Марта Целербах е издирил файловете на София и съобщи за проследяването им до Принстън. — Мадукс съобщи, че са поели на север в посока Сиракуза.