Дан на Хрътките

Глано опули очи.

— Наистина?

— Не. Беше кошмар. Ако искаш още по едно, ще трябва да събудиш Младши.

Глано примижа към тезгяха.

— Ще се събуди, когато не може да диша. Плъхът ще се погрижи. Сребърен консул, че ще го глътне, вместо да го изплюе.

С обявяването на залога воднистосините очи на Реканто Илк се присвиха и той рече:

— Тоя ще го приема. Само че ако направи и двете? Гълта го, задавя се и го изплюва? Като казваш „гълта“, уточняваш, че го сдъвква, ако трябва.

— Ето, че пак дърдориш глупости както винаги, Илк. Безсмислено е да казваш, че искаш да се обзаложиш, като все поправяш разни неща.

— Работата е, че ти винаги си много неясен, Глано, с тия твои басове. Трябва ти точност…

— Трябва ми… добре, не знам какво ми трябва, но каквото и да е, няма да го вземеш.

— Аз го взех, но не го давам — рече Суитист Сафърънс. — На никой от вас поне. Един мъж има там, о, да. Ще го намеря аз някой ден, ще го сложа в пранги, ще го заключа в стаята си и ще го направя на жалка отрепка. После ще се оженим.

— Първо върви жененето, после правенето на отрепка — каза Глано. — Та да мога да те сънувам, скъпа, че до по-далече май няма да се стигне. На това му викат самвръткане.

— Сигурен ли си? — попита Фейнт и се обърна, понеже вратата изскърца и се отвори. Един младок с широк кафяв халат пристъпи плахо вътре, очите му бяха като прясно снесени костенурчи яйца. Надигна халата си, прекрачи предпазливо пияния и заситни към масата им. Ако имаше опашка, каза си Фейнт, щеше наполовина да се поклаща, наполовина да се свива между краката му.

— Ммм. Мммм.

— Това „майсторът“ ли трябваше да е? — попита Фейнт.

Младокът кимна, пое си дъх и понечи отново.

— Преговори за доставка, да?

— Майстор Квел е определено неразположен — каза Глано Тарп.

— Благоразположен, иска да каже — обясни Фейнт. — Какво трябва да се достави и къде?

— Не какво. Кой. Не знам къде.

— Знаеш ли какво — рече Фейнт, — я го вземи този „кой“, доведи го тук и ще го превозим оттук — там, става ли? Хайде, и внимавай къде стъпваш на излизане.

Момчето закима и напусна припряно.

— Откога ти водиш преговорите? — попита я примижал Реканто.

— Знаеш ли, всеки що-годе читав лечител Денъл може да ти оправи болните очи, Илк — отбеляза Фейнт.

— Тебе какво те бърка?

— Бърка ме това, че за малко щеше да ми откъснеш главата, проклет сляп идиот — приличам ли ти на озъбен труп?

— Понякога. Все едно, съобразих в последния момент…

— След като се наведох и те сритах между краката.

— Е, да, труповете не са толкова умни, тъй че всичко е наред. Зададох ти въпрос.

— Зададе, да — звънна гласецът на Глано Тарп. — Виж ни, по-малко сме с колко… шестима, може би седмина. Скоро никъде няма да можем да идем.

— Може би, но може пък това да е нещо бързо и лесно.

Другите я зяпнаха.

Фейнт отстъпи.

— Добре де. Освен това просто заместих Квел, който може изобщо да не напусне онзи клозет.

— Може да е умрял — допусна Суитист Сафърънс.