пурпурные реки
- Автор: Пастернак Борис Леонидович
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «пурпурные реки». Краткое содержание книги:
— Виждате ли, хем сте болшевик и пак не отричате, че това не е живот, а нещо небивало, фантасмагория, недомислица.
— И още как. Но такава е историческата неизбежност. Трябва да се мине през нея.
— Защо да е неизбежност?
— Да не сте дете, или се преструвате? Май сте паднали от Луната, а? Угоените безделници са се метнали на гърба на тружениците, съсипали са ги до смърт — и така да си остане? Ами всички други гаври и тирания? Нима не разбирате закономерността на народния гняв, желанието на хората да живеят справедливо, търсенето на истината? Или ви се струва, че коренният прелом можеше да се постигне в правителствените учреждения, по парламентарен път, и че можеше да се мине без диктатура?
— Говорим с вас за различни неща и ако ще цял век да се препираме, до нищо няма да стигнем. Аз бях настроен много революционно, обаче сега си мисля, че с насилие нищо не се постига. Към доброто трябва да се върви с добро. Но както и да е. Да се върнем на Микулицин. Ако наистина точно това ни чака; тогава защо да отиваме? Нека се връщаме, докато е време.
— Абсурд. Първо, да не е само Микулицин на този свят? Второ, Микулицин е престъпно добър, добър до безкрайност. Ще повика, ще покряска и ще омекне, ризата си ще свали от гърба, последния си залък ще даде.
И Семдевятов заразказва.
6
Преди двайсет и пет години Микулицин пристигна от Петербург, беше студент от Технологичния институт, заточен тук под полицейски надзор. Щом дойде, взеха го управител при Крюгерови и той се ожени. Имаше тук четири сестри Тунцеви, с една повече от Чеховите, ухажваха ги всички юрятински учаши се — Агрипина, Евдокия, Глафира и Серафима Севериновни. Нашите заради бащиното име ги наричаха „северянките“. Та Микулицин се ожени за най-голямата северянка.
Скоро им се роди момче. От преклонение пред идеята за свободата глупакът кръсти сина си с невероятното име Ливерий. Ливерий, викаха му Ливка, беше голям вагабонтин и проявяваше изключително разностранни способности. Като започна войната, Ливка си фалшифицира годината в кръщелното и петнадесетгодишен хукна доброволец на фронта. Агрипина Севериновна и без това си беше доста болнава, та не можа да понесе този удар, легна и повече не стана — умря по миналата зима, малко преди революцията.
Свърши войната. Ливерий се върна, й какъв? Прапоршчик с три кръста за храброст и, разбира се, болшевик и половина. Да сте чували за „Горските братя“?
— Не, уви.
— Тогава няма защо да ви разправям. Половината ефект се губи. Какъв е смисълът да гледате от влака този друм? Кое му е особеното? Сега — за партизанството. Какво са партизаните? Главните кадри на Гражданската война. В създаването на тази сила са заложени две начала. Политическата организация, поела ръководството на революцията, и низовите войнишки маси, които след загубата във войната отказаха да се подчиняват на старата власт. Тяхното обединяване даде партизанското войнство. То е пъстро по състав. Основната маса са средните селяни. Но има и какви ли не. Има и бедняци, и бивши монаси, и кулашки синчета, на нож с бащите си. Срещат се идейни анархисти и дрипльовци без документи, има и празноглави ергенчета, изпъдени от средните учебни заведения. Има австрогермански военнопленници, подмамени от обещанията за свобода и завръщане в родината. Та една от частите на тази многохилядна народна армия, наречена „Горски братя“, се командува от другаря Горски — Ливка, Ливерий Аверкиевич, сина на Аверкий Степанович Микулицин.
— Какво?
— Каквото чувате. Но нататък. След смъртта на жена си Аверкий Степанович се ожени повторно. Новата му жена, Елена Прокловна, беше гимназистка, венча се направо от училищната скамейка. Наивна по природа, но пък се и прави на наивна, младичка, но вече и се младее. И така: пее, гука, преструва се на самата невинност, прави се на непринудена, на полска чучулига. Щом ви види, започва да ви изпитва: „Коя година е роден Суворов?“, „Кога имаме равенство на триъгълници?“ И ще ликува, ако ви злепостави и ви изложи. Само след няколко часа ще я видите лично и ще проверите моето описание.
„Старият“ пък има други слабости: лулата и семинарската славян-шина — „ничтоже сумняшеся, еже и дондеже“. Неговото поприще трябва да е морето. В института учил корабостроене. То личи в навиците и във външността. Ходи бръснат: по цял ден не вади лулата от устата си, любезно и бавно цеди думите през зъби. Има обратна захапка на пушач и студени сиви очи. За малко да забравя една подробност: той е есер и е избраникът на нашия край за Учредителното събрание.
— Но това е много важно. Значи баща и син са врагове? Политически противници?