Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Пясъчните крале
Пясъчните крале - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пясъчните крале

Электронная книга - «Пясъчните крале». Краткое содержание книги:

Сборник с повести и разкази от Джордж Мартин, сред които екранизираната „Нощен летец“. Деветима учени поемат на далечна експедиция, за да открият волкрините, митична раса на междузвездни номади. Единственият кораб, който може да ги отведе при тях, е „Нощен летец“ с неговия невидим капитан. Девет невинни жертви ще се озоват в открития космос, затворени в капан от безумен убиец, който може да отиде навсякъде и да направи всичко…В „Пясъчните крале“ Саймън Крес, богат и отегчен плейбой, обича да събира опасни екзотични животни от различни светове. Но когато купува от мистериозен търговец четири полуразумни враждуващи племена насекоми, животът му се променя до неузнаваемост. Дали Саймън е техен бог, или жертва?Ако харесвате гигантски червеи, еротично омагьосване, загадъчни останки на древни цивилизации и пангалактическа страст към пътешествия — всичко, за което е създадена научната фантастика — ще се влюбите в „Пясъчните крале“.
1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 121
Перейти на страницу:

Поне доколкото неКрол бе в състояние да прецени, в гората не се въдеха хищници. През първите месеци от пребиваването си на този свят той носеше дълъг вибронож и малък лазерен пистолет, докато обикаляше близките пирамиди. Но никога не бе срещал същество, което да прояви каквато и да било агресивност, и сега ножът се въргаляше в кухнята, а пистолетът бе отдавна изгубен.

В деня след отлитането на „Светлините на Джолостар“ неКрол отново излезе въоръжен — бе преметнал през рамо двете лазерни ловни пушки на Ритър.

На по-малко от два километра от базата си откри лагер на дженшите, които бе кръстил Клана от водопада. Те живееха в подножието на обрасъл с дървета хълм, по който се спускаше синьо-бял поток, подскачаше и се разделяше, превръщайки целия склон в сложна мрежа от водопади, бързеи и плитки езера, над които винаги имаше завеса от ситни пръски. Пирамидата на този клан бе построена в най-долното езеро, върху гладка плоча от сив камък в средата на водовъртежа. Бе по-висока от обичайния дженшийски ръст и стигаше до брадичката на неКрол. Изглеждаше невероятно тежка, масивна и неподвижна, тристенен блок от тъмночервен камък.

НеКрол не се впечатляваше от външния й вид. Беше виждал как други подобни пирамиди рухват от лазерите на Стоманените ангели и се разпадат под огъня на техните бластери. Каквато и сила да притежаваха пирамидите в дженшийските митове, каквито и загадки да криеха, те не бяха достатъчни, за да издържат на меча на Баккалон.

Езерото около пирамидата бе озарено от слънчева светлина, а високите треви наоколо се поклащаха от слабия ветрец. Но дженшите от водопада не бяха наблизо. Вероятно се бяха покатерили по дърветата, за да събират плодове и да се съешават. Търговецът видя само няколко малки деца — яздеха на поляната едно диво прасенце. Той седна да почака останалите и да се постопли на слънце.

Не след дълго се появи старият говорител.

Приседна до неКрол — дребен съсухрен дженшиец с оскъдни кичури мръсна сиво-бяла козина, между които се виждаше сбръчканата му кожа. Беше беззъб, с окапали нокти, хилав, но очите му, големи и златисти, издаваха остър и бдителен ум. Той беше говорителят на дженшите от водопада, този, който осъществяваше връзката им с пирамидата. Всеки клан имаше свой говорител.

— Имам нова стока — почна неКрол на мекия напевен език на дженшите. Беше го научил на Авалон, преди да пристигне тук. Томас Чънг, легендарният авалонски лингвист-телепат, го бе разгадал преди много векове, когато Клерономската експедиция бе открила този свят. Нито един човек не бе посещавал дженшите оттогава, но клерономските карти и ръководството на Чънг се бяха запазили в компютъра на Авалонския институт за изследване на нечовешкия разум.

— Изваяхме още статуетки от ново дърво — отвърна старият говорител. — Ти какво ни носиш? Сол?

НеКрол разкопча раницата, извади няколко буци сол и ги сложи пред говорителя.

— Сол. И още. — Сложи ловната пушка до буците.

— Какво е това? — попита старият говорител.

— Чувал ли си за Стоманените ангели? — попита неКрол.

Другият кимна, жест, на който го бе научил неКрол.

— Безбожниците, които избягаха от мъртвата долина, ни разказаха за тях. Това са онези, които карат боговете да замлъкнат. Разрушителите на пирамиди.

— С такива неща Стоманените ангели унищожават вашите пирамиди — обясни неКрол. — Предлагам ти го за размяна.

Старият говорител застина.

— Но ние не искаме да рушим пирамиди.

— Този инструмент може да се използва и за други неща — поясни неКрол. — След време Стоманените ангели ще дойдат и тук, за да разрушат пирамидата на хората от водопада. Ако разполагате с инструменти като този, ще можете да ги спрете. Хората от пирамидата с пеещия камък се опитаха да прогонят Стоманените ангели с копия и ножове, а сега са разпръснати по света и децата им висят обесени на стените на града на Стоманените ангели. И други кланове на дженши не оказаха съпротива и сега са лишени от богове и земя. Ще дойде време, когато хората от водопада ще се нуждаят от този инструмент.

1 ... 103 104 105 106 107 108 109 110 111 ... 121
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)