Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
Ето защо пред Скавър Мамерк с лека ръка описа положението на децата в най-черни краски.
— Как трябва да постъпя, Марк Емилий?
Скавър Принцепс Сенатус се облегна назад и впери проницателните си зелени очи в лицето му — същия орлов нос, същите черни очи и подчертани скули, както у всеки Ливий. Мамерк се бе превърнал в тъжния наследник на две отмиращи фамилии едновременно. Затова трябваше да му се оказва всякакво възможно съдействие.
— Естествено, Мамерк Емилий, убеден съм, че нямаш друг избор, освен да задоволиш капризите на жена си. Което означава, че децата ще останат в дома на Марк Ливий. А това от своя страна означава, че ще трябва да намериш някой римлянин аристократ, който да поеме възпитанието им.
— Да, но кой?
— Това ще оставиш на мен — заяви Скавър. — Все ще намеря някого.
Не му беше кой знае колко трудно да открие подходящия човек; само два дни по-късно той прати да повикат Мамерк, на когото да съобщи резултатите от търсенето си.
— Спомняш ли си — започна с нескрито задоволство, — за онзи Квинт Сервилий Цепион, който беше римски консул две години, преди великият ни родственик Емилий Павел да разгроми македонския цар Персей при Пидна?
Мамерк неволно се усмихна.
— Не съм го познавал никога лично, Марк Емилий! — отвърна той на шегата му. — Но се сещам за кого става въпрос.
— Прекрасно — на свой ред се ухили Скавър. — Та този Квинт Сервилий Цепион имаше трима синове. Най-големият беше даден за осиновяване във фамилията на Фабий Максимите, уви, с тъжни резултати — сещаш се за историята с Ебурн и злощастния му син. — Той бе подхванал темата с огромно удоволствие. В цял Рим нямаше друг, който по-добре от него да познава родословните дървета на цялото патрицианско съсловие и с по-голяма лекота да открива забравени чичовци и братовчеди. — Най-малкият син, Квинт, даде живот на оня консул Сервилий Цепион, който задигна Златото на Толоза и изгуби битката при Араузио. Даде също така живот на една дъщеря, Сервилия, която се омъжи за нашия дълбоко уважаван консуларен сенатор Квинт Лутаций Катул Цезар. Цепион консулът пък стана баща на още един Квинт Сервилий Цепион, за когото научавам, че наскоро е останал без глава и който имаше сестра Сервилия, омъжена за покойния ти брат Друз.
— Като че ли пропусна втория син на първия Цепион — напомни му Мамерк.
— И то напълно умишлено, Мамерк, напълно умишлено! Тъкмо за неговото потомство смятам да ти говоря днес. Казваше се Гней. Макар и по-голям от Квинт, той се ожени много по-късно от него, така че неговият син Гней беше едва квестор, когато първият му братовчед Квинт в качеството си на проконсул правеше всичко възможно да изгубим при Араузио. В същата злощастна година Гней Сервилий беше квестор в Римска Азия. Беше отскоро женен за Порция Лициниана — не особено скъпоплатена партия, но пък и Гней нямаше от какво да се оплаква. Подобно на всички Сервилий Цепиони и той беше богат. Когато квесторът Гней замина за Азия, той остави в Рим единствената си дъщеря, която, за да не стане объркване, ще наричам Сервилия Гнея. Та съдбата на същата тази Сервилия Гнея, дъщеря на Гней Сервилия и Порция Лициниана, се оказа твърде тъжна.
Скавър се спря да си поеме дъх и весело подхвърли:
— Не е ли чудесно, Мамерк Емилий, как всички стари фамилии са се омесили така помежду си, че е трудно да се проследят?
— Чудесно, надали, по-скоро уморително — отговори Мамерк.
— Но да се върнем на двегодишното момиченце Сервилия Гнея — намести се още по-удобно на стола си Скавър. — Използвах думите „тъжна съдба“ с пълно право, както сега ще разбереш. Като истински предвидлив мъж Гней Цепион си беше написал завещанието, преди да отплава за Азия, където да си изпълнява дълга към родината. Предполагам, не си е давал сметка, че то ще се изпълни толкова скоро. Според клаузите на лекс Вокония де мулиерум хередитатибус Сервилия Гнея не можеше да наследи богатствата на баща си по простата причина, че се е родила в женски пол. Ето защо в завещанието си баща й предаваше огромното си състояние на първия си братовчед Квинт Сервилий Цепион — същия, който изгуби битката при Араузио и открадна Златото на Толоза.
— Отбелязвам, Марк Емилий, че доста откровено приписваш изчезването на златото на Квинт Сервилий — прекъсна го Мамерк. — Всички в Рим повтарят, че той го бил откраднал, но досега не ми се беше случвало да чуя човек с положение да го заяви на публично място.