Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
— Те няма да живеят при нас! — сопна се Клавдия на Мамерк, преди съпругът й да е свършил с обясненията си.
— Те трябва да живеят при нас! Къде иначе да отидат? — изведнъж се видя в чудо Мамерк; още не се бе отърсил от шока от смъртта на майка си, а вече го посрещаха с други неприятни изненади.
— Притежават най-луксозната къща в цял Рим, а нямали къде да живеят! Защо не бяхме всички в тяхното положение… И шестимата наследяват повече пари, отколкото могат да изхарчат през целия си живот, а не можеш да им наемеш, няколко свестни възпитатели и учители… — Клавдия бе присвила устни в кисела гримаса. — Избий си го от главата, Мамерк! Децата няма да живеят при нас!
Това, което Клавдия не разбра обаче, бе как сама накара мъжа си да се усъмни в чувствата си към нея. Мамерк гледаше любовта на живота си и продължаваше да не разбира.
— Настоявам — рече той.
— Можеш да настояваш и водата да стане на вино, но пак няма да я бъде! Децата няма да дойдат в тази къща. Или ако те дойдат, аз ще си отида.
— Но Клавдия, имай малко милост! Те си нямат никого!
— Защо да имам милост точно към тях? Нито ще гладуват, нито ще останат без образование. Да не говорим, че откакто са се родили, не са познали що е това родителско присъствие — добави за по-убедително Клавдия Мамерк. — Двете Сервилии са лигави и надути, Друз Нерон е празна глава, а останалите са потомци на роби. Нека си стоят, където са.
— Всичко това не е причина да ги лишим от дом.
— Че ние да не ги лишаваме, я какъв дом си имат и без да ни питат.
Това, че в крайна сметка Мамерк се подчини на жена си, не беше проява на съпружеска слабост. Той знаеше да мисли практично и лесно си представи какво мъчение ще представлява за самите деца тази леля, която не ще и да чуе за тях. Все пак той беше човек със задължения, не можеше постоянно да си стои вкъщи и да внимава няма ли Клавдия да си излее злобата върху мъничките им глави. А че тя щеше да си го изкара тройно на децата, в това не се и съмняваше.
Затова реши да се обърне за съвет към Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус, който определено не принадлежеше към клона на Емилий Лепидите, но в цялата патрицианска фамилия в момента нямаше друг по-възрастен и по-мъдър от него. Освен това Скавър беше един от изпълнителите на Друзовото завещание, също както и единственият изпълнител на Цепионовото. Ето защо тъкмо на него се падаше задължението да се погрижи за децата на двамата покойници. Самият Мамерк имаше чувството, че е бил лишен от способността да разсъждава. Смъртта на майка му беше много тежък удар за него — цял живот беше прекарал с нея, имаше я за свой най-близък приятел, едва последните една-две години, когато Корнелия бе поела грижата за челядта на брат му и сестра му, ги беше разделила донякъде. Сега дори се досещаше, че една от причините майка му така самопожертвувателно да се хвърли да помага на Марк Ливий е било пристигането на Клавдия в къщата й. Нито веднъж Корнелия Сципионида не се бе принизила да каже нещо лошо по адрес на снаха си. И все пак възможността да се махне от дома на натрапницата навярно й се беше сторила добре дошла.
Когато Мамерк почука на вратата на Марк Емилий Скавър, той вече не беше влюбен в жена си Клавдия — и което беше по-лошо, беше неспособен дори да замести любовта си с някакви приятелски или дори добронамерени чувства към спътницата си в живота. Допреди няколко часа дори не би помислил, че е възможно толкова бързо човек да се излекува от любовта си; но фактът си беше факт — на вратата на Скавър бе застанал не той, а неговата бледа сянка, лишена едновременно от обичта на майка си и от своята любов към жена си.