Пентаграм
- Автор: Славов Атанас П.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, фондация „Човешката библиотека“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пентаграм». Краткое содержание книги:
на лицето
Атанас Петков Славов
Лицето е родено в Бургас в семейство на нормални граждани. От малък е забелязан да се занимава с фантастика и други вредни за общественото спокойствие дейности. Има опасната амбиция да създава клубове, в които събира себеподобни. Пише и рисува неугодни на Системата текстове и картини, където поставя под съмнение статуквото в името на някакво въображаемо общочовешко и хуманно бъдеще. Зад граница е забелязан да получава разни награди от съмнителни организации, като Eurocon, Соцкон, World SF, Writers of the Future и други подобни. Диагностициран е с психозата, че действията му имат някакво отношение към бъдещето. Като резултат от тази мания е предизвикал и продължава да предизвиква появата на сборници и периодични издания, в които дава трибуна на други като него.
Заключение:
Наблюдаваният субект несъмнено е вреден за социалното храносмилане и демонстрира невъзторжено отношение към Системата. Препоръчва се елиминиране, но може да се остави на естествено отпадане поради икономически или възрастови причини.
Аналитик на ОБОР: Игрек Хиксов
(Отдел за борба с организираната реалност)
Станция 300 преди няколко години беше зарегистрирала в този неизучен район на Галактиката доста развита култура от технически тип – примерно такава, каквато е била цивилизацията на Дарх преди неколко-стотин години. За усвояването на такива култури отдавна имаше разработени стереотипни инструкции. Несъмнено случаят беше под нивото на космодора, но както и преди, той се зае старателно с него. Усвояването на една чужда култура беше за него произведение на изкуството – скромно, но все пак носещо белезите на неговия гений.
Мисълта за качествата на интелекта му беше едва доловима, но Психономаторът мигновено реагира – в ъгъла на екрана се появиха трите основни психономически характеристики:
Сложност на интелектуалните връзки – 97%.
Скорост на анализа – 78%.
Резултатност на анализа – 90%.
Гавон можеше да не спира погледа си върху индикациите – от години насам интелектът му безотказно работеше в тези най-оптимални режими и радваше душата му с безпогрешния си ход. Сапиенсоидите на Алгоро можаха да се убедят в това още след вторите преговори, когато с няколко елегантни намека той успя да накара двете враждуващи коалиции да забравят договорите си и след кратка омаломощителна война ,да направят планетата си годна за колонизиране“. Земноводните от Ваам така и не успяха да разберат как космическият гост убеди върховното им божество да не излюпи цяло поколение яйца, така че стана необходимо да му принасят в жертва десет товарни звездолета плутониева руда годишно.
Безупречните социотехнически операции печелеха на Рен-Барх славата и авторитета на един от най-добрите усвоители в дархианската история, но не това го правеше щастлив. Той обичаше да се чувства нужен на народа си. А само мощният мозък на Доктринера беше в състояние да оцени детайлното изящество в операциите на космодора и, поглеждайки го с малките си остри очички, да направи единствения по рода си лаконичен и безжалостно дълбок коментар, от който изстиват пръстите на краката и който кара слушателя да се чувства велик дарх. В спомените изплуваха малките бръчки около очите на Доктринера…
Сигнал от пулта пропъди всички спомени. Тахионният лъч бе спрял върху търсения обект – един от десетте местни кораби, които според доклада на Станция 300 изследваха външното космическо пространство. Гавон увеличи образа и корабът увисна в средата на екрана.
Космодорът го разглеждаше с някакво смесено чувство. Примитивната конструкция му напомни за ранната космическа история на Дарх. Някога на подобни атомни ракети, пълзящи с една осма от светлинната скорост, първите космодори се бяха отправили в Безкрайния вакуум. С безумна храброст те извикали Космоса на двубой. И вече над четири столетия бяха победители. Гавон отново докосна регулатора и лъчът проникна в чуждия кораб.
Пред пулта, отрупан с чудовищен брой прибори, седеше човек. Лицето със странна розова кожа несъмнено изразяваше отегчение, а движението на долната челюст свидетелстваше за предъвкване на безвкусна храна. В ръка земният човек държеше наполовина изядено подобие на дархиански сандвич.
Гавон го разглеждаше внимателно и в него се зараждаше убеждението, че този меланхолично дъвчещ земен космодор отговаря на всички изисквания. Пренастройването на Хиперосцилатора беше работа за няколко минути. Гавон фокусира зоната му около креслото в чуждия кораб.
От мощния разряд на кондензаторите осветлението леко трепна. Земният потъна в яркосиньо сияние. Гавон се обърна към приемната камера, която се отвори едновременно със сигнала. В средата ù стоеше креслото със земния космодор, който отчаяно кашляше и се мъчеше да преглътне. Рен-Барх влезе при него и внимателно го потупа по гърба.
Земният преглътна, изкашля се още два-три пъти и обърна почервенялата си физиономия към космодора.
– Вие… кой сте вие?
– А вие кой сте? – попита Гавон. – Как се казвате?
– Сайръс Джералд, астронавт от земната армия. Но кой сте вие?
Гавон се обърна с гръб към него и впери поглед в екрана.
– Астронавт – повтори той. – Астронавт. Звездоплавател. Това ли е вашето звание?
– Да. А вие сте от летящите чинии, нали?
Гавон леко се подсмихна. В съобщението на Станция 300 особено място заемаше анализът на любопитния обществен феномен – вярата в летящите чинии. Космодорът предвиждаше да използва това.
– Да. От тях съм. Казвам се Гавон Рен-Барх, космодор първи ранг. Ако не се лъжа, трябва да ви наричам „мистър“.
– Не, моля ви се! Наричайте ме просто Сайръс или Сай, това е още по-кратко и няма да ви затрудни…