Лавина от убийства
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Лавина от убийства». Краткое содержание книги:
— Знам — потвърди Кармайн.
— Работата е там, че бръмчи на Хартфорд като оса, навряна в гащи.
— Гневен, готов да жили, хванат в капан.
— Не само това, ами и още повече. Иска убийството на Ерика Девънпорт да стане приоритет номер едно и губернаторът е съгласен, след като случаят се раздуха толкова много в пресата.
— Майрън сам им е казал подробностите — озъби се Кармайн.
— Това ни е известно на всички. Само че губернаторът е готов на всичко, за да прати тази пчела да бръмчи някъде далече от него…
— Първо оси, сега пчели. Хайде, казвай!
— Изпращам те в Лондон, за да разследваш какво е правила доктор Девънпорт там като студентка. — Силвестри се закашля. — Анонимен донор е дарил пари, за да могат съпругата и синът ти да пътуват с теб заради скорошния опит за покушение. Хартфорд е отделил сума за твоето пътуване — довърши Силвестри и затвори очи в очакване на предстоящата буря.
Вариантите за действие бяха два. Единият беше да си съсипе деня напълно, а вторият да разкрие част от избликналите чувства. Кармайн избра втория и се смя, докато не рукнаха сълзите му.
— Мама му стара! — задъха се той, подпрял ръце на кръста. — Не мога да ида в Лондон. Просто не мога! В мига, в който замина, тук ще настъпи истински ад. Нима не разбираш, Джон?
— Разбирам, и още как! Вече го казах! Не че имаше някакъв смисъл. Това разследване заприлича на политически футбол, благодарение на Майрън Манделбаум.
— Намеренията му са били добри, но е за предпочитане да не се меси в неща, от които не разбира нищо. Лошото е, че той възприема живота като филм — всичко се случва със скоростта на светлината и никой не спира, за да помисли. Една одисея до Лондон няма да ми помогне да открия убиеца или шпионина, но на него може да помогне да се измъкне — изпъшка Кармайн.
— Знам, знам.
— Хартфорд постави ли някакви условия? Колко време трябва да остана там?
— Като се знае колко е изтънял бюджетът, колкото по-бързо се върнеш, толкова по-добре. Анонимният дарител не може да плаща на държавен служител.
— Някакви идеи?
— С какво да ти помогна? — попита Силвестри.
— Оправи се с Хартфорд. Майрън се тревожи за Дездемона и Джулиън, така че, ако се върна след два дни, ще се наложи да ги оставя в Лондон за още няколко дни. Ако открия името на човек, който може да ми разкаже за престоя на Ерика в Лондон, още преди да замина, това много ще ми помогне. Мога да се върна веднага след като изцедя източника — рече Кармайн.
— Дилия! Накарай я да намери името, което ти трябва, Кармайн.
— Тя би трябвало да замине за Англия.
— Така си е. Съгласен съм, но Майрън няма да иска и да чуе. Въпреки това — продължи заговорнически комисарят — може да успеем да хвърлим прах в очите на хората. Не казвай на абсолютно никого къде отиваш, просто дай да се разбере, че за известно време отвеждаш семейството си от Холоуман, отиваш на летището, все едно се каниш да се качиш на самолет за Ел Ей. Ще поговоря с Майрън и ще го заплаша, че еврейската му душа ще гори в католическия ад. Той ще трябва да разтръби, че Дездемона и Джулиън заминават при него. Става, нали, така никой няма да ви проследи до летището или ако имате опашка, тя няма как да се вмъкне в залата за отвеждане към самолета. Така ти се оправяш в Лондон за два или три дни и никой няма да пита къде си.
Накрая единствено Дилия и Джон Силвестри знаеха къде Кармайн бе отвел съпругата и сина си. След като размисли, реши, че може да се довери и на Тед Кели, който щеше да раздрънка в „Корнукопия“, че Кармайн е заминал за Ел Ей и щял да се върне на мига, ако нещо се объркало.
Дездемона бе облекчена и възторжена, обясняваше на жените от семейството на Кармайн, че очаква с нетърпение гостуването на същото място, където двамата бяха прекарали медения си месец: палата „Хамптън Корт“ на Майрън, чиято щедрост се забелязваше на всяка крачка. От вкъщи ги взе лимузина, в която имаше достатъчно място, за да поканят гости за малко парти, и ги качиха на самолета, без да се налага да се блъскат с останалите пътници. Въпреки че Кармайн настояваше, че билетът му е за икономична класа и само съпругата и синът му пътуват в първа класа, той бе настанен до тях в първа, защото, както обясни любезната стюардеса, просто са го преместили, тъй като разполагали със свободно място. Веднага забеляза, че останалите пътници от първа класа потръпнаха, когато видяха бебе, и лапнаха по едно допълнително хапче, за да са сигурни, че няма да се събудят, когато пеленачето ревне. Нямаше нужда да се притесняват, помисли си той с усмивка; на Джулиън му беше безкрайно приятно, намръщи се, докато се издигаха и спускаха, но не заплака. За него това бе нищо и никакво преживяване в сравнение с гмуркането в пристанището на Холоуман.