Лавина от убийства

— Разбира се.

— Тогава ще закача на вратата надпис „Не безпокойте“.

Това означаваше да затвори вратите и да пренасочи всичките си разговори към Дилия. След това Кармайн се върна на бюрото и обясни на Тед Кели как бе разбрал, че Одисей е убил единайсет души, присъствали на благотворителен банкет преди пет месеца.

— Разбираш — заяви в заключение той, — че можем да открием доказателства не за шпионаж, а за убийство. Как ще приемат това във ФБР?

— Зле — призна специален агент Тед Кели. — Ако научат, че градът е приютил шпиони, доста хора ще се стреснат. Нямам нищо против да обереш лаврите. Аз ще подвия опашка и ще се прибера във Вашингтон, и с радост ще приема ролята на глупака. Така ще бъда в отлична форма за следващия предател.

— Славата не ме интересува! — подчерта Кармайн.

— Знам, че ако пипнем гадта мръсна, някой трябва да блесне, а няма начин да съм аз. Мога единствено да кажа, че ако го хванеш — не, когато го хванеш! — в никакъв случай не бива да излиза от затвора.

— Но заради убийствата нямам основание да го предам на федерален съд, нито ще го изпратят във федерален затвор — посочи Кармайн, — а Кънектикът е прекалено либерален щат. Кой може да предскаже какви ще ги оплеска някоя бъдеща комисия по помилванията. И без това вече е пълно с идеалисти.

Гигантът Кели се изправи на крака и протегна ръка, за да разтърси топло дланта на Кармайн.

— На твое място не бих се притеснявал за тези неща — каза ведро той. — Комисията по предсрочно освобождаване ще бъде съставена от хора с подходящи убеждения. Не ти се сърдя, задето ме нарече путьо. Държах се адски противно.