Сирените на Холивуд (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сирените на Холивуд (Книга 1)». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли какво има вътре? — попита го Рубънс.
Поудел изсумтя и се намеси:
— Някоя боза. Лента, лента, колкото щеш. Всеки ден ги виждаме.
Рубънс преметна кутията и я обърна с капака нагоре.
— Ей! — възкликна Поудел. — Ама това е нашата лента! Дай ми кутията, копеле такова!
Но Крауфорд му препречи пътя.
— Какво ще правиш с тая лента, Рубънс? — не можеше да прикрие презрението в гласа си.
Рубънс свали капака и извади ролката. Беше пълна с лента.
— Какво друго мога да правя — сви рамене Рубънс, — освен да я хвърля в огъня.
— О, Рубънс — подигравателно продължи Крауфорд, — нали не очакваш да ти повярваме, че ще унищожиш лентата. Това е само един осветен негатив…
Поудел, обаче, изпълнен с подозрение, с един скок се намери до Рубънс. Дебелите му пръсти сграбчиха края на лентата, отмотаха част от нея и я вдигнаха пред очите му.
— Боже мой! — дрезгавият му вик прозвуча като изстрел от пистолет. — Но това е оригиналът!
Крауфорд бързо се приближи до него и посегна към лентата.
— Дай да видя!
Полуусмивката се стопи, лицето му посивя под червеникавия оттенък на кожата. Погледът му зарея нагоре в пространството.
— Господи! Каква безотговорност!
Рубънс дръпна лентата от ръцете му.
— Недей! — извика Крауфорд.
Но беше много късно. Ролката с размотаната лента изхвръкна от ръката на Рубънс и падна право върху грижливо подредените горящи цепеници. Пламъците мигом я обгърнаха.
— Пресвета Дево! — закри с ръце лицето си Крауфорд.
Разяреният Поудел обаче подви колене пред камината и с треперещи пръсти се опита да издърпа горящата лента; пламъците обляха с оранжева светлина потното му лице. Той извика и отдръпна леко ръката си, близната от огнените езици, но не се отказа, пак извика, докато най-сетне Даяна се приближи и го издърпа от камината. Жегата беше непоносима, остър парлив дим на черни кълбета се издигаше към отпора на комина. Поудел захлипа.
— Рубънс — извика разстроен Крауфорд, — напрани нещо, в името на…
Рубънс направи две крачки до камината, с много бързо движение бръкна в огъня и извади ролката. Огледа я без капка загриженост — нещо, което само Даяна забеляза.
— Не знам дали ще може да бъде спасена, Майк, наистина не знам.
— Трябва да има някакъв начин.
— Ще е нужна усилена работа, доста орязване, доста уволнения. Оня сценограф ще трябва да напусне.
Крауфорд вдигна глава — едва сега разбра за какво говори Рубънс.
— Мръсник — спокойно рече той. Случката го бе изцедила напълно, за да измисли нещо друго и пак повтори: — Мръсник.
— Пречи ви единствено вашето его — кротко продължи Рубънс. — Иначе и двамата сте много талантливи момчета, наистина.
После, късно през нощта, след като онези си отидоха и тя и Рубънс лежаха един до друг в леглото и тялото й бавно потъваше в сладка дрямка, Даяна се обърна на една страна и го попита:
— Щеше ли да оставиш негатива да изгори?
— Разбира се — отвърна Рубънс. — Аз държа на думата си — започна да се смее, отначало леко, като бълбукащ поток, който в своя ход постепенно се превръща в река, все по-широка и по-буйна, докато се влее в морето. — Но нямаше нищо страшно. Само първите стотина метра бяха от тяхната лента. Останалото беше точно както предположи Крауфорд — осветен негатив, разни отпадъци.
Даяна усети как дишането му се успокои. То сякаш изпълни цялото пространство.
Ел-Калаам нареди да доведат Дейвидсън и Маккинън. Двамата се заковаха на място, като видяха гледката пред себе си — Бок лежеше превит на пода в локва от кръв, с кръв беше покрито и тялото му, Сюзън седеше на колене с наведена глава.
— Това е осъдително — заяви среброкосият Маккинън, клатейки глава. — Направо е осъдително.
— Политическа изгода — рече Ел-Калаам, палейки с бавни движения пурата си. — Вие двамата добре разбирате какво значи това.
— Разбирам само, че не си нищо повече от обикновен убиец — отвърна Дейвидсън. — Мислех, че съчувствията ми клонят към палестинския народ — той потрепери, — но вече не съм толкова сигурен. Може и да си успял да убедиш Емульор. Но той е още млад и наивен.
— Ние воюваме — кипна Ел-Калаам. — Принудени сме да воюваме. Животът на всеки от нас е заложен на карта.
— Не е този начинът.