Сирените на Холивуд (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сирените на Холивуд (Книга 1)». Краткое содержание книги:
Когато отново се върнаха във всекидневната, Даяна го попита за запалената камина:
— Не е ли доста топло още за нея?
— Нямах предвид да топли…
Звънецът на входната врата звънна и Рубънс погледна часовника си, но не помръдна.
— Пак работа — рече. — Това са Майк Крауфорд и Бен Поудел. Помниш ли ги?
Тя се сети за металните кутии върху масичката до камината.
— Не ги познавам отблизо.
— О, ще ги опознаеш още преди да са си тръгнали — на път за вратата каза той.
Крауфорд беше дългунест австралиец с червендалесто лице. Той и набитият светлокос Поудел бяха водещите знаменитости на едно телевизионно предаване, което зае първото място в класацията още в средата на първата си година. Двамата водеха предаването още една година, подновявайки непрекъснато договорите си и накрая напуснаха и отидоха в киното. „Над дъгата“ беше първият им риск. И двамата наближаваха трийсетте — поне така изглеждаха в очите на Даяна; бяха дръзки и самоуверени, и имаше защо — след онзи главозамайващ успех в телевизията. Но явно, Рубънс бе намерил таланта им за оригинален и убедителен, за да заложи на тях.
Беше лъчезарен и в добро настроение, когато ги въведе в гостната.
— Познавате Даяна — представи я той, посочвайки я с ръка.
— Разбира се — отвърна Крауфорд, а Поудел кимна.
Притеснението веднага пролича у Поудел: започна да преплита и разплита късите си, дебели пръсти. Крауфорд седна на дивана срещу камината и метна крак връз крак. Беше облечен в маслиненозелен костюм и риза на жълти и сиви райета, разкопчана на гърдите. Под нея, между рехавите червеникави косъмчета, се виждаше златен медальон.
Поудел носеше избелели джинси и протрити гуменки на бос крак. Върху жълтата му тениска със сини букви беше изписана реклама за бира. Светлият цвят на тениската го правеше да изглежда по-пълен.
— Ще пийнете ли нещо? — попита ги Рубънс от бара.
— Уха! И още как! — оживи се Поудел. — За мен бира — когато говореше, лицето му се огъваше като гумена маска.
— А ти, Майк?
Крауфорд заклати крак нагоре-надолу върху кокалестото си коляно.
— Един скоч ще ми дойде добре. Без лед и сода, ако обичаш.
Рубънс приготви на бара напитки за всички и ги поднесе. Поудел отпи направо от бутилката бира и рече:
— Ама за какво кибичим сега тук? Трябва да обсъждаме филма, а не да седим като членове на някой противен клуб. Имаме работа да вършим!
Крауфорд отпи от чашата си и сбърчи вежди.
— Недей тъй, Бени — заговори той, без изобщо да поглежда към Поудел, — човек трябва да проявява известно търпение. В края на краищата господин Рубънс сигурно има солидно основание, за да ни определи тази среща.
— Не са необходими чак солидни основания за определяне на среща — каза Поудел, допи бирата си и шумно се оригна. — Има ли още?
Рубънс му посочи бара.
— Обслужвай се.
— Но, знаеш ли — пак се обади Крауфорд, като произнасяше бавно всяка дума, сякаш предварително я обмисляше, — Бени има право. Останала е цяла планина от работа върху филма.
Даяна имаше чувството, че присъства на представление на пътуващи комедианти. При това и двамата бяха много добри. Умееха да налагат своите виждания, без да можеш да усетиш какви усилия полагат, за да го постигнат.
Рубънс се изправи тъкмо навреме.
— Е, сега на въпроса — каза и хвърли поглед към двамата. — Съжалявам, но ще трябва да се направят съкращения на разходите.
За миг думите му сякаш увиснаха във въздуха като ледени висулки със свой собствен живот. После в смразяващата тишина се разнесе смехът на Крауфорд — едни от най-странните звуци, които Даяна бе чувала, силни и режещи като бръснач. Той се тресеше от смях и удряше с ръка бедрото си.
— Боже Господи! Бени, не разбираш ли, когато се майтапят с теб?
Поудел обаче седеше така, сякаш всеки момент щеше да запрати бутилката бира в нечия глава.
— Говоря сериозно, Майкъл — рече Рубънс. — Скайлър ми направи отчета за шест месеца. Положението е отчайващо.
— Какво, по дяволите, може да знае този педераст — обади се Поудел. — Ние правим страхотен шедьовър. Всичко трябва да си остане…
— Не — възрази Рубънс, — всичко трябва да бъде в рамките на бюджета.
Крауфорд се покашля леко, за да предвари Поудел.
— Мисля, че това, което искаш да направим, е много трудно — спокойно каза той. — Този филм бе започнат с определена идея. Бени и аз подписахме договор с теб, защото бяхме уверени, че ще можеш да ни осигуриш… ъ-ъ… замаха, с който да осъществим тази идея.